Дуранкулак

Село Дуранкулак е крайната североизточна населена точка в България, едва на 5 км южно от границата с Румъния и на 2 км от морския бряг. То е известно заради Дуранкулашкото езеро – природен и археологически резерват. Разположено югоизточно от Дуранкулак и разделено от морето с широка 50-70 м пясъчна коса, плиткото езеро е дом на редки и застрашени растения и животни.

Във водите му са се образували два острова.  Големият остров (вече полуостров), с площ 20 дка, пази следи от най-древното земеделско-скотовъдно население на Добруджа, носител на европейската неолитна култура Хаманджия. Разкопките се извършват още от 70-те години на миналия век и археолозите откриват некропол, единственото в Европа пещерно светилище на богинята Кибела,  енеолитна селищна могила от 4600-4200 г. пр.Хр., наченки на най-старата в света протописменост, най-голямата известна до момента каменна сграда в Европа, както и пещ, използвана близо 80 години. 

Хората, които са живели на това място, са били отлични строители и сред първите, започнали да топят метали - самородна мед и злато, да изработват накити от тях и да търгуват с далечни земи. 

Находките от Дуранкулак според някои са аргумент в полза на хипотезата за Потопа в Черно море – катаклизъм, унищожил предците на културите Дуранкулак и Варна. 


Настаняване