Калофер

Самото споменаване на Калофер извиква в съзнанието образа на Христо Ботев, макар че в града са родени и други бележити българи. Благодарение на икономическия си просперитет по време на Възраждането, градът си спечелва прозвището „Алтън (Златният) Калофер”.

В днешно време в града е запазена голяма част от традиционните занаяти, сред които е плетенето на прочутата Калоферска дантела, наричана „бялата магия”. След като Калофер бил опожарен през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), дантелата спасила града от разрухата. Жените  плетели, а мъжете изработвали от стомана и дърво совалките, стойките и всичко, необходимо за плетенето. За Западна Европа поемали цели каруци с ценната стока.  Макар и изработвана по същата технология като брюкселската, калоферската дантела се отличавала с  орнаменти от българската природа – рози, лалета, слънчогледи, еделвайси, житни класове. На този уникален занаят е посветен местен празник, събиращ майсторки на дантели от цялата страна. За да се запази и популяризира калоферската дантела, на 15 август 2018 г. в града отвори врати творчески център, където ще се събират модели и документи, свързани с изящното плетиво.

Туристите са привлечени и от запазените самобитни обичаи, които продължават да се изпълняват в Калофер – мъжкото хоро по Йордановден, коледарите, кукерите за Сирни Заговезни и др.

Сред най-посещаваните културно-исторически забележителности в града са къщата и мемориалният комплекс на Христо Ботев, а от природните забележителности – екопътека „Бяла река“, водопада „Райското пръскало“ и връх Ботев.


Посети