ПРЕДСТОИ НЕЛЕК, НО ПО - ДОБЪР СЕЗОН ОТ МИНАЛОГОДИШНИЯ





Елена Иванова – Председател на УС на Съюза на собствениците в к.к. Слънчев бряг

Елена Иванова е родена в гр. Русе. Завършва Английска езикова гимназия в родния си град, а след това “Международни икономически отношения” в УНСС – София и “Корпоративни финанси” в Пловдивския университет – „Паисий Хилендарски”. От 1985 г. живее в София. След няколко специализации в чуждестранни университети, през 1998 г. работи в отдел “Външна търговия” на тогавашното Министерство на търговията и туризма. Тя е търговски представител в Хелзинки – Финландия. Става собственик на хотел “Амфора” в к.к. Слънчев бряг. От 2002 г. Елена Иванова е в основата на активна обществена дейност, свързана с развитието на туризма и туристическата индустрия, не само на територията на к.к. Слънчев бряг, а и в национален мащаб. Вече два мандата е Председател на УС на Съюза на собствениците – Слънчев бряг, който е една от най-големите представителни браншови организации на територията на Българското Черноморие. Включва над 120 фирми – членове, собственици на хотели и хотелски комплекси на територията на к.к. Слънчев бряг. Елена Иванова е и зам. Председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и активен член на Съюза на българската туристическа индустрия и Съюза на инвеститорите в туризма.

Туризмът като един от водещите отрасли на икономиката на България беше съществено повлиян от световната финансова, а след това и икономическа криза. Средният спад на туристопотока през изминалата година беше от порядъка на 10-12%, докато приходите на хотелиерите спаднаха с около 30-35%, а на ресторантьорите – до 50%. Тази тенденция се наблюдава вече втора година, което принуди туристическият бизнес да прибегне до редица промени в предлагането на българския туристически продукт. На първо място цените на хотелските пакети значително се понижиха. Собствениците в страха си да не останат празни хотелите им прибягнаха до цени, граничещи със себестойността на продукта, който предлагат, а в някои случаи - под него. Това на пръв поглед изглежда логична мярка за борба с кризата, но в по-дългосрочен план то е пагубно за целия хотелиерски бранш. От една страна, по-голямата част от хотелиерите са все още длъжници на банките, от което следва, че те трябва да отделят средства за погасяване на тези си задължения. От друга страна, с времето хотелската база се амортизира и ако не искаме да заприличаме на съседни на нас държави, следва постоянно да инвестираме средства в нейната поддръжка и обновяване. При постоянно понижаващите се цени, обаче, това става все по-невъзможно. Всичко това показва, че трябва да се намери истинския баланс между цена и качество на българския туристически продукт, като не трябва да забравяме, че България е европейска страна, а в същото време е в пряка конкуренция с не европейски държави като Турция, Египет и Тунис. Кризата, разбира се, наред с отрицателното има и своето позитивно влияние. Високата безработица доведе до по-висока активност на пазара на труда. Кадрите в туризма, голяма част от които са нискоквалифицирани, за пръв път проявиха инициатива за повишаване на собствената си квалификация. Същевременно кадри от други сектори на икономиката ни или съкратен административен персонал се насочиха именно към туристическите фирми – хотелиери, ресторантьори и туроператори. Това доведе до едно общо обновяване на кадровия състав в сферата на туризма, като новото попълнение е от кадри, които са по-високо образовани и добре владеещи чужди езици. Когато говорим за новият летен туристически сезон, аз като един доказал се умерен оптимист, бих казала, че ни предстои един по-добър от предходния сезон, разбира се никак не лек и изискващ сериозни усилия на всички участници в процеса. Нито един хотелиер не бива да разчита на „щастлива звезда” да менажира хотела му, вместо истински подготвени мениджъри. Нито един ресторантьор не трябва да лежи на старата слава на ресторанта си. Окончателно преодоляването на кризата в туризма няма да стане нито през тази, нито следващата година. Нивото на туристопотока отпреди две години ще се възстановява постепенно, но трудно ще се върнат ценовите нива, на които българските хотели се продаваха добре на международните пазари. За да се стремим и да постигнем нови равнища в развитието на българския туризъм, особено по време на криза, не можем без активното участие на държавата, която трябва да приложи спешни мерки за подобряване на инфраструктурата и да отдели значителни средства за качествена национална реклама, както и на местната власт и структури, чиято политика и усилия следва да бъдат насочени към прозрачно и модерно управление на туристическите комплекси. В тази връзка, много красноречиво е пожеланието, което отправи д-р Гасан Аиди – Президент на международната хотелиерска и ресторантьорска асоциация при посещението си у нас неотдавна: „От десетки години туризмът непрекъснато е в някаква криза. Ако не е бомбен атентат, ще е цунами, ако не са земетресения, ще са данъци, стачки и бунтове. Време е да спрем да си губим времето с постоянни недоволства и мърморене и да започнем да работим, да работим усилено и упорито.”





| СХОДНИ ТЪРСЕНИЯ