Винената култура на българина се повишава, има богат избор от добри вина на достъпни цени


2014-03-08
Катя Петрова


За качеството на българското вино, за пазарите му и за туризма като промоция на българските еликсири с Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, разговаря Катя Петрова
 

- Господин Коев, есента даваше добри прогнози за новата реколта вино, как изглеждат нещата сега, какво вино се е стаило в съдовете, с какво ще ни изненада?

- Действително реколтата от  гроздобeрна  кампания 2013 е най-високодобивната за последните 15 години. Не само като количество, но и с много добро качество - съчетание, което много рядко се постига. Произведе се изключително висококачествено вино. Преработено е 250 хил. т грозде – за сравнение предходната година количеството бе 192 хил. тона. Имаме повече преработено грозде и съответно около 200 хил. т ново вино. Което означава, че ще трябва да търсим и нова реализация. За миналата година сме продали 60 млн. л на външни пазари, а на вътрешния – 103 млн. литра.

- Това вътрешно потребление как изглежда на фона на предходните години?

- В последните 5 години ни се получава ръст във вътрешното потребление на вино с 10 %. То не е  само защото се е повишила винената култура на българина и той предпочита да пие вино за сметка на спиртните напитки. От една страна е така, но принос има и увеличеният брой чужденци, които посещават България. Знаете, че  се поставя акцент на системата „ол инклузив”  в хотелите по морето и там се наблюдава увеличено потребление на вино. Чужденецът се запознава на място с нашата кухня, напитки и има възможност да ги оцени. Макар и да са му вложени в пакета безплатно, ако виното например, не му харесва, той няма да го консумира.

- А може ли да се гарантира качеството на вината при такова предлагане, все пак етикет не се вижда…

- Категорично мога да кажа, че се предлага качествено вино и хората, които посещават морските и зимните ни курорти, могат съвсем спокойно да консумират вино. Всичко се контролира,  виното е от регистрирани производители на България – няма случайно попаднали вина и произведени на случаен принцип. Ние правихме срещи преди 3 г. с хотелиери и ресторантьори и им обяснихме ползите от такъв контрол – санкцията остава за тях, ако турист има оплаквания от качеството на напитките и те са „без произход”.  В крайна сметка те са тези, които трябва да съблюдават за качеството на напитките, които доставят и предлагат на своите туристи. Мога да отбележа, че няма оплаквания от  чуждестранните туристи относно напитките. Единствено влизаме в обекти, когато стане въпрос  за алкохолен  туризъм. Само ще спомена, че през септември м.г. екип на BBCЛондон бе на посещение в Агенцията по лозата и виното, направиха тур из винарните в България, за  да видят, че произвеждаме продукти с високо качество, на световно ниво. И че ние не допринасяме за това  техните туристи, идвайки тук, да консумират по определен начин – напротив, предлагаме храни и напитки с високо качество и на добри цени. Но след като туристът иска такъв вид забавление, явно че нашите хотелиери му го предлагат.

- А имат ли интерес винарните да предлагат вина за системата „ол инклузив”?

- В последните години се наблюдава, че голям брой от хотелите  работят с конкретен производител. И още като се влезе в хотела или ресторанта или местата, определени за бюфет, има реклама на производителя на виното. Той е ексклузивен, което означава, че и хотелиерът, и винопроизводителят са доволни от условията, при които си партнират. Има и такива, които работят с различни производители, но всички са под контрол. 

- Да открехнем за малко вратата и на винения туризъм. Какво се случва в България – колко винарни го предлагат, реално има ли го?

- Ако трябва да сравняваме с други страни в Европа – Франция, Италия, Испания, у нас този отрасъл е значително по-назад. Винени турове се правят, но на епизодичен принцип. Нямаме такива винени дестинации, където целенасочено да идват чуждестранни туристи, да посещават район с винарни, да се наслаждават на виното и на кухнята. Но това не означава, че не се правят стъпки за подобряване на предлагането  вино - туризъм. При нас то даже по-широко се разглежда - да се съчетае винен с исторически и културен туризъм. В тази посока работят  браншовите организации – визирам Тракийската лозаро-винарска камара в Пловдив и разработения от нея проект „Пътища на виното”. Доста е перспективен, проектът е за цяла Европа, а те го разработват  за цяла България.  Известни културно-исторически паметници като Перперикон, Хисаря, Старосел, са свързани в маршрути с винарните в близост, където има дегустационни зали. И сега имаме изби, които предлагат посещение с професионална дегустация - опитват се еликсирите, обяснява се исторически защо в този район е създадена винарната, защо става толкова добро вино там, има и магазин за сувенири. Направено е не само комерсиално, а познавателно, емоционално - по подобие на водещите винарски държави в света. Но явлението не е масово, а това е едно голямо финансово перо. Смятам, че в следващите 5-6 години много положително ще се развият нещата в посока винен туризъм.

- Имаме ли силни региони, където ще ни предложат такива турове.

- България е разделена на два региона: Север и Юг,  но единственото място, на което не стават лозя и не може да се прави вино, е над 1800 м. Така че на територията на цялата страна могат да се създадат лозя, те ще дават качествено грозде и вино. Навсякъде може да се каже „Отидете!”. Винарството е един от подотраслите на земеделието, който сравнително добре премина през кризата - няма нито едно фалирало предприятие, а се създават и нови. Новозасадените лозя са над 100 хил. дка. Което означава, че в този отрасъл хората виждат перспектива.

В момента 260 винарски предприятия работят на територията на страната. Само за 2013 г. в експлоатация са пуснати 4, а в процес на доизграждане и дооборудване са 12. Тоест, ние ще имаме - от началото 2013-а до гроздоберната кампания 2014, още 16 предприятия.  Създават се работни места…

- …и друго усещане за живот в населеното място.

- Защото, когато има реклама на винарната и селището  започне да се посещава, това дава възможност то да прогресира. Тогава и в други селища около него също започват да се строят винарски изби - както е например в Пазарджишко.

- Българите  ходят ли на винени турове и изобщо, какво се случва с винената ни култура?

- От 2008-2009 г. темата „вино” започна масово да присъства в нашите медии – това е най-прекият път за популяризиране на виното и за обогатяване на познанието за него.  Дотогава потреблението в страната беше по 6 л вино на година на човек  (вкл. чужденците, посещаващи България). За миналата година имаме 103 млн. л консумация. Това е с 50% повече на глава от населението спрямо 2009 г. Винената култура на българина се повишава. По магазините се продават  изключително  качествени вина на достъпни цени. Е, има и бутилки за по 80 – 100 лв., но те си имат своята група ценители и потребители. За масовия продукт, който не е закупен от паркинг или случаен автомобил, хората могат да бъдат спокойни,  че няма да навреди на здравето им.

- Кои са пазарите на българското вино зад граница?

- Традиционните пазари са Русия - най-големият консуматор на българско вино зад граница, Германия,  Чехия, Полша. В  последните 2 години имаме изключително голям ръст на продажбите в Румъния – може би се дължи на големия брой румънски туристи, които посещават лете  морето. И съответно за 2012 г. имаме 10 млн. л износ, а през 2013 –  8 млн. л. Значи има търсене и техните търговски вериги предпочитат да зареждат българско вино.

А в последните няколко месеца имаме много интензивни разговори и посещения както на български винопроизводители в Китай и Виетнам, така и на техни търговци, които идват тук да сключват договори. Това са новите дестинации на българското вино – Китай, Виетнам, Корея, Индонезия.

 - Това намерения ли са или реален износ?

- Реално е. Една от големите, водещи наши фирми в бранша, сключи миналото лято  договор на стойност 5 млн. долара за износ на вино. Вече са потеглили за Китай 1,8 млн. литра. Смятам че много постъпателно увеличаваме износа и в края на годината  ще  постигнем общ износ на българско вино между 5 и 7 млн. л за трите пазара – китайския, виетнамския и корейския.

- Какви вина харесва източният свят – бели, червени, предпочитания към сортове? Мода във виното има ли?

- Мода е в момента в Китай да се пие вино. И това се наблюдава от десетина година. Предимно френско е виното, което  консумират китайците и общо взето са запознати с френските  сортове – пино ноар, каберне, мерло. Нашите винопроизводители също изнасят от тези сортове. Впечатлението е, че червеното вино се предпочита повече от бялото, може би съотношението е 80:20.

Китай е огромен пазар, който се обръща към виното и сега на година там се консумират  4 милиарда литра  вино (по официални  данни на Световната винарска организация). На този фон нашите 5 - 7 млн. л износ годишно едва ли са толкова впечатляващи, но това е помощ за българския производител и количествата очевидно  ще се увеличават.

 

Вдигнати текстове

Хотелиери и ресторантьори са наясно за ползата от контрол – санкцията би останала за тях, ако турист има оплаквания от качеството на напитките и те са „без произход”

Винарството е от подотраслите на земеделието, който сравнително добре премина през кризата - няма нито едно фалирало предприятие, създават се нови, засадени са и над 100 хил. дка нови лозя

В следващите 5-6 години ще има положително развитие в посока винен туризъм, това е голямо финансово перо

От 2 години имаме изключително голям ръст на продажбите на вино в Румъния – може би се дължи на големия брой румънски туристи, които посещават лете морето

Китай е огромен пазар, който се обръща към виното и сега на година там се консумират  4 милиарда литра  вино





| НОВИНИ