Как да ви разкажа за Източните Родопи?





Източни Родопи

Пътеписът е пъте-пис, описание на пътя; пътят обаче е път не само в пространството, но и във времето. Сега пътуваме във времето чрез пътуване в пространството; само премествайки се, ние се срещаме с миналото- даже и нашето собствено. Смисълът дори и на най-меркантилно разбрания туризъм, изглежда, се състои тъкмо в срещата с различното, в срещата с предишното.

Източните Родопи са люлка на различни цивилизации и култури. Изберете ли този район за своята туристическа дестинация ще се върнете хилядолетия назад във времето. Това са места, в които се влюбваш от пръв поглед, заради красотата и мистичните истории, които можете да научите.

Трудно могат да се опишат в една статия всички забележителности в района, затова реших да избера само някои детайли, които са се запечатали най-силно в съзнанието ми.

Пристъпвам бавно, сякаш наистина навлизам в един друг свят, със страхопочитание, защото не знам, какво ме очаква отвъд. Вървя по бяла каменна “улица”, която ме води към “двореца” на Перперикон. Усещането е за дворец, защото достъпът е естествено ограничен, стълбищата са официални и дори има и трон, колкото и това да е невероятно! Пред мен се разкриват уникални светлинно-слънчеви ефекти през скалите, доказващи гениални знания и умения на древните ни предци и ниски хълмове, който блестят с варовикова бяла светлина и ослепяват очите ми със своята несметно богата история още от зората на човешката цивилизация.

Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо светилище, свещен град и крепост. Истински празник за мегалитната култура. Според изследователи тук се намира прочутото в античността прорицалище на бог Дионис. Предполага се, че на това място на Александър Македонски му е предречено, че ще завладее света. А откритите частици от Христовия кръст бяха пренесени с литийно шествие в манастира „Успение Богородично“.

През последните няколко години това е второто най-посещавано историческо място в България след Царевец. Свещеният град заема площ от 17 хил.кв.м и е по-ранен от Троя, заради което го нарекоха българската Микена. До него с автомобил може да се стигне откъм с. Стремци или през с. Чифлик. Ако предпочитате живописните разходки можете да минете по туристическата пътека от с. Болярци, която ще ви отведе директно до Кулата на Перперикон. Местността, в която е разположен комплексът е известна като „Планината на духовете”.

По склоновете на хълма на Перперикон се виждат останки от квартали, храмове и граждански постройки. Има почти напълно запазени къщи, в които може да се влезе през врати, изсечени в скалите. С приемането на християнството скалният град процъфтява като епископско средище.

Многобройните тракийски скални ниши, некрополи, светилища, средновековни крепости, също превръщат района в невероятно интересен културно-исторически център. Интересното при тракийските трапецовидни скални ниши е, че се срещат у нас само в Източните Родопи. Издълбани са в отвесни скали и вероятно имат култов характер. Според друга хипотеза са миниатюрни гробници, в които са поставяни урните на обикновени хора. Траките са изграждали своите светилища на места с пречистваща и зареждаща сила. Геофизичен анализ регистрира магнитни и енергийни аномалии в тези райони. Такива ниши има в землищата на селата Дъждовница и Ненково, край с. Неофит Бозвелиево, на около 4 км югозападно от с. Странджево.

Магията на свещената планина Родопи очарова, омайва и пристрастява. Веднъж тръгнеш ли на пътешествие в Източните Родопи, ти се иска да обиколиш цялата планина. Планински маршрути, древни гробници, светилища, загадки, мистични легенди. След Перперикон любопитството ми ме отведе в култовия комплекс „Татул”, който е от особен интерес за любителите на античността. Той е разположен на около 20 км източно от гр. Момчилград, в местността „Асара” край с. Татул. Твърди се, че е един от най-величествени мегалитни паметници в Европа и дори е по-стар от Египетските пирамиди. Тук останките от античността са доста. Човек може да им се наслади най-вече в древното езическо светилище и средновековната крепост. Според археолози светилището е място за пренасяне на жертви на древните тракийски божества и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето. Според други предположения там са правени публични поклонения пред телата на умрели знатни особи. Смята се, че крепостта Татул е била светилище на самия Орфей! Размерите й не могат да се сравняват с тези на Перперикон, представлява по-малко от една десета от площта му вероятно, но гледката от нея си заслужаваше не по-малко!

Вдъхновена от моето желание за приключения и жаждата за знания се озовах в квартал Веселчане в гр. Кърджали, където посетитих средновековния манастир „Св. Йоан Продром“. Разположен на десния бряг на река Арда, комплексът датира още от втората половина на 9 век. Тогава са построени първите му църкви, като главният храм е от изключително рядък и преходен вид, преминаващ от базиликалния план към класическата кръстокуполна византийска църква. През 11 век на негово място е издигнат манастир, превърнал се в епископският център на областта Аридос между 11 и 14 век.

Не зная дали легендите или самото място…, но има нещо особено магнетично и привличащо в него. Усещането е трудно за обяснение – сякаш със всеки изминат километър някаква притегателна свръхестествена сила те тегли към местността Ак кая (Бялата скала), с. Ковил в община Крумовград. Тук могат да бъдат видени Тракийско светилище, крепост и некропол от скални гробове. В скалите са изсечени многобройни съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи от бронзовата и ранножелязната епоха. Седем скални гроба оформят некропола и са с форма на пресечена пирамида с правоъгълна основа.

Всеки иска да чуе някаква завладяваща любовна и мистична история, затова прехода ми в Източните Родопи завършва с посещение на Джамията на седемте моми. Тя е изградена без да се използва нито един пирон и е създадена преди повече от 500 години. Храмът, който и досега е действащ, се намира в кирковското с. Подкова и е на 45 км от Кърджали. Името на джамията идва от легенда, за седем момичета, чиито любими не са се завърнали от война. Продали си цялата зестра, за да закупят материалите и за една вечер построили джамията. Повече никой не ги е видял. 

Ето, че слънцето се умори и реши да си ляга, а аз си взех влака за вкъщи и се хипнотизирах от прелитащите дървета пред прозореца. И си мислех за богове, траки и много много стари легенди. Така завърши моята кратка разходка в настоящето и миналото на Източните Родопи. На мене ми беше интересно! Дано да е било и на вас!





| СХОДНИ ТЪРСЕНИЯ