Свещеният скален град Перперикон


Какво прошепва духът на хилядолетията, изсечен в каменния хълм
Проф. д.и.н. Николай Овчаров


Този най-прочут през последните години археологически обект в България се намира на около 20 км североизточно от град Кърджали.
Каменистият хълм е обожествен от хората още в каменно-медната епоха (кр. V- нач. ІV хил. пр. Хр.), а в къснобронзовата и ранножелязната епоха (ХVІІІ-VІ в. пр. Хр.) Перперикон вече се превръща във внушителен култов център. В скалите са изсечени стотици помещения като са отнети хиляди тонове камък.
 
Към края на старата и първите векове на новата ера градът добива своя завършен вид. Неговата инфраструктура обхваща най-общо крепост на върха Акропол; намиращ се непосредствено под него от югоизток също укрепен Дворец-светилище, както и северен и южен квартал.
 
До Двореца-светилище се достига по стометров проход, издялан във величествените канари. Накрая се излиза на крепостната стена, обхванала отвсякъде Двореца-светилище, свързана с тази на Акропола. Тя е дебела близо три метра и е градена от огромни умело издялани блокове без зидария. Във вътрешността се влиза през два последователни входа със запазени прагове.
 
И днес този грандиозен ансамбъл изумява със своите мащаби. Невероятният архитектурен комплекс се е разпрострял на площ от 10 000 кв. метра при седем  последователни, редуващи се от запад на изток, нива. Дворецът-светилище има стъпаловидна структура и като денивелацията достига близо 30 метра. Във височина ансамбълът се е развивал на поне още три етажа, чиито следи личат в дупките за масивните носещи греди. Посетителят може да влезе в десетки издялани в скалите стаи, да види тайнствени мавзолеи с гробници, да усети духа на отминали хилядолетия.
 
Източно от вътрешния двор се развива огромна церемониална зала, дълга повече от 30 метра. Към нея се влиза през двукрила врата и петстъпално стълбище, което засилва чувството за тържественост и представителност.
Другият основен елемент в Двореца-светилище е голямата овална зала без покрив отгоре, включена в северозападния му корпус. В центъра й на три метра височина се извисява кръгъл каменен олтар с диаметър два метра. Той е обгорен от многократното палене на огън.
 
Още старогръцкият историк Херодот разказва за прочуто светилище с прорицалище на древния тракийски бог Дионис-Загрей, намирало се някъде в Родопите. Неговата жрица била известна, колкото ненадминатата Пития в храма на Аполон Делфийски. По-късният римски автор Светоний добавя, че на това място идвали самият Александър Велики и бащата на първия римски император Гай Октавий, за да узнаят съдбата на своите грандиозни начинания. 
 
Храмът на Дионис-Загрей бил изсечен в скалите с каменен олтар, върху който изливали вино и палели огън. Именно по неговата височина жреците гадаели за приумиците на съдбата.
Дълго търсеното от археолозите светилище се оказа на Перперикон. То се появява към края на бронзовата епоха и функционира до началото на V век. Херодот пише, че свещеното място е било пазено от царския род на траките-беси, населявали Родопите. Край него постепенно се оформя техният владетелски дворец, защото при траките царят е представлявал и главен жрец.
 
Дошлите в началото на новата ера римляни уважават древния тракийски култ и му придават още по-голям блясък. В Акропола се появяват изсечени в скалите улици, оградени с мощни колонади. Край тях се развиват представителни архитектурни комплекси, храмове и жилищни сгради. От І-ІV век се откриват изключително богати находки – художествена керамика, многобройни монети, бронзова пластика, сребърни огледала, метални апликации с изображения на антични божества. Дворецът-светилище процъфтява, а новосъздадените архитектурни паметници оформят цял огромен град, удивително изсечен в скалите.
 
От Перперикон започва и разпространението на християнството в Родопите в края на ІV в. Тогава един от най-големите християнски мисионери, Никета Ремесиански, успешно кръщава непокорните досега планински траки. За да постигне това, той прави нещо нечувано – превежда на тракийски език свещените книги. След това на хълма се появяват красиви християнски базилики, наследили древните езически храмове.
 
През Средновековието скалният град остава важен административен център, за който нееднократно воюват България и Византия. Тогава са изградени нови мощни крепостни стени и яка цитадела. Те обаче не могат да спрат устрема на османците, които в 1361 г. атакуват града. След дълга обсада той е превзет и опустошен, след което никога не се възражда.




| НОВИНИ