Мир да има


Румен Драганов за факторът „сигурност” и развитието на туризма в България



„Във всеки божи ден от годината има какво да се прави в България, казва директорът на бившия “Институт за анализи и оценки в туризма”и настоящ "Институт за анализи и прогнози на информационната среда в туризма с учебен музей към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ)”. Актуалното предложение на доц. д.и.н. инж. Румен Драганов към жителите и гостите на София звучи така: „Ето сега, софиянци ако се разходят около КАТ, могат да си наберат шипки и да си направят шипков мармалад и шипков сироп, тъй като няма кой да ги обере.” За останалата част от страната има друга възможност: „Сега сме месец октомври и аз препоръчвам да се отиде на фестивала на Еленския бут в Елена в края на месеца. Там човек може да си стои с ръце в джобовете и без да извади една стотинка, в устата му ще има едно много тънко като цигарена хартийка парченце месо. Преживяването е фантастично, тъй като този специфичен  вкус и аромат е уникален за България, за Европа и за света. На една ръка разстояние е и, както казах, не струва никакви пари – стоите с ръце в джобовете и те ви хранят. По-хубаво от това е само в рая”.

Една от последните задачи на Румен Драганов, освен създаването на добра вътрешна структура на новия Институт, е свързана с осигуряването на атрактивна музейна сбирка. Последното предизвикателство по неговите думи е „110-ата годишнина на туристическия комплекс „Константин и Елена” догодина”, заради която се събира документален материал от хора, работили в туризма в периода след 1944 година, тъй като „една голяма част от архивните документи погиват и, ако не бъдат съхранени, те могат и да не видят бял свят. Всичко това, допълва той, е по идея на доайена на българския туризъм Петър Дойчев, който ни предоставя неговия архив, но по същия начин и архива на предишни ръководители на туризма, например на Петко Тодоров.”

Какво още ще можем да видим в Музея на туризма?

Идеята е той да прерасне по-нататък в Европейски дом на туризма и да направим колекция на туристическите артефакти от цяла Европа, за да имаме едно историческо проучване въобще на развитието на туризма на нашия континент и респективно в България.

Как определяте съвременните условия за туризъм у нас, какви са тенденциите, които наблюдавате в бранша? Какво е модерно тук и сега?

Ако приемем, че мода е най-често срещаната величина в статистиката, ние имаме различни периоди, които са свързани с използването на минералните води, или с поклонничеството на различни места, също така – с търговията и бизнеса, който се е развивал в Средновековието, е водил пътешественици от много страни.

В сегашно време, когато използваме туризма като средство за рекреация и възстановяване силите на хората, които работят, за да могат те да продължат да работят в следващия период през годината, минаваме през различните форми, които сме използвали за рекреация като 14-дневни карти за почивка, след това седемдневна ваканционна почивка и стигнем до днешното динамично време, в което българинът може да отдели средно 2,8 дни като продължителност на една ваканция, т.е. модата в 2017 година е много кратки почивки - кратки, но повече на брой. Преди, ако погледнем например Двете световни войни, ще видим че курортолечението е казвало: „от три до шест месеца трябва да отидете да дишате планински въздух” и затова са били изградени различни курорти в страната, където хората са ходели с месеци наред.

По времето на социализма почивката в началото е била 14 дни, а в края на ’80-те години – седем дни като карта за почивка към предприятието или учреждението, към което се работи.

В днешно време работниците и служителите не могат да си позволят дълга почивка и следва да пътуват по-кратко – за неповече от седмица – пет дни. Динамиката, инфраструктурата, пътищата, комуникацията, самолетите направиха така, че хората да могат почти всеки уикенд да се отдалечават от дома и да могат да си почиват. Затова виждаме, че през дългите уикенди пътуванията в страната са около 280 хиляди, докато в късите уикенди са около 160 хиляди и като цяло има интензивност на пътуванията, но в същото време почивките са къси и по пет-шест пъти годишно.

Запазено ли е сумарното количество почивни дни?

Може би дори е и повече на брой, но почивката вече е активна –  т.е. онова време на летаргия, в което имаше закуска в 7:30 часа, обяд в 12:00 и следобедна закуска в 16:30 часа, и вечеря в 19 часа свърши. Сега отново модата е интензивна – понякога изглежда доста нездравословна и нерекреативна, но в последна сметка това е динамиката на нашето време и това се отнася не само за България, защото виждаме изключителна динамика на пътуванията в целия свят.

Предпочитана дестинация ли е България?

Не можем да кажем, че България е предпочитана дестинация при положение, че ние представляваме 1% от европейския туризъм т.е. сме доста малък пазар с малък брой легла и освен това не сме уплътнили тази леглова база, тъй като тя работи при доста ниска средна заетост - при натоварените летни месеци ние стигаме натовареност, която е под 60%, което показва, че има възможност за доста голямо развитие за българския туризъм. Не говоря за отделни райони, където заетостта на легловата база е много ниска – под 25%, като Видин, Смолян и други. По същия начин имаме едно по-бурно развитие на туризма в градска туристическа среда т.е. хотелите в София постигнаха забележителна заетост през 2017 година главно на база на нискотарифните авиокомпании.

Има ли плюсове ситуацията, в която се намираме? Кои са добрите практики и какво още можем да направим, за да подобрим нивото?

Очевидно сме направили големи инвестиции в туризма през 2017 година – ползотворни, тъй като геополитическата обстановка, намаляването на полетите към Турция, Египет и Тунис, терористичните актове във Франция, Испания, Белгия, Англия, доведоха до пренасочване на големи групи туристи и България беше измежду страните, които бяха разпознати и от превозвачите, и от туроператорите като сигурна, спокойна туристическа дестинация. Това видяха и туристите, които бяха в България, но това не можеше да се случи, ако ние не бяхме направили тези значителни инвестиции в инфраструктура и суперструктура.

В същото време трябва да отчетем, че хаотичното развитие на инвестициите в туризма доведе до това да имаме много голям брой легла и хотели, които не могат да бъдат използвани през есенните и зимните месеци, поради това, че те не се отопляват, инфраструктурата, в която са изградени става неприветлива, ветровита и освен това нямаме  достатъчно транспортни връзки, например не съществуват достатъчно удобни самолетни връзки София-Варна, София- Бургас, или от други европейски столици до Бургас и Варна, а сме закрили ред вътрешни летища, които са съществували в края на 80-те години.

Нямаме достатъчно удобни връзки, за да привлечем повече туристи и нямаме адекватна база – отоплена, уютна и съответно с добре разработен туристически продукт за свободното време на тези, които могат да дойдат и да ползват тази база. От тази гледна точка малкото балнео-, СПА и уелнес хотели, които работят целогодишно, показват добър пример как техният продукт може да бъде търсен и съответно използван.

От друга страна виждаме, че ние все още не сме направили това, което се очакваше да бъде направено от новото вече старо Министерство на туризма, а именно – влизане в паралела на публичната държавна и общинска собственост, която да бъде осмислена като собственост с възможности да създава работни места и да подобрява местната икономика. Ние нямаме партньор, когато става дума за туризъм, в лицето на държавата, който да се припознае като собственик на публичните атракции и публичната собственост и да ги управлява адекватно.

Как да се приготвим за посрещане на по-голям туристически поток?

Забележете, че в един момент геополитически събития довеждат в страната над 600 хиляди туристи от началото на годината до сега с нискотарифни авиокомпании. Ако ние просто си помислим какви пари оставят тези туристи  тук и какви пари оставят, когато посетят други европейски столици, ще видим че България ще бъде на опашката по отношение на предлагането. На нас, по целия маршрут, по който те се движат, ни липсват продукти, които да могат да ни носят повече пари. Обикновени тези продукти са свързани с туристическите атракции и публичната собственост.

Второто направление е, че една част от публичните атракции са затворени в събота и неделя, или пък имат работно време, което е изключително неудобно за туристите, т.е. то не е обърнато към тях, така че да печели. Липсва каквато и да е апликация за нашите мобилни устройства, която да ни показва къде се случват различни културни събития в града, в който сме днес, липсват продукти от гледна точка на самоучастие на местното население извън културния календар на събитията, които се случват в културните  институти – такива, че да може да се отиде в дом, да се види обстановката, да се наблюдава занаят, да има една по-близка комуникация между местното население и туристите.

Липсва обживяване на туристически места чрез хибриден туризъм – примерно пред крепостните стени да се свири някакво музикално произведение – било на арфа, било на цигулка, или да има театрална постановка, светлинни ефекти, 3D-инсталация… На нас ни липсват лъчовете, които да генерират допълнителен интерес на туристите по Софийската Света гора например, в околните населени места и в дълбочина – Габрово, Копривщица, Самоков, Трън, Монтана, за да може чрез инструментите на туризма да създадем работни места и да подобрим местните икономики. Това не може да стане с инструментариума на хотелиерството и ресторантьорството, а може да стане чрез инструментариума на публичната държавна и общинска собственост, която да бъде като локомотив, като магнит, като средство за привличане на туристи, които да отидат да видят определена забележителност или туристическа атракция, или чудеса на природата, каквито има в изобилие в нашата страна.

Какви са прогнозите ви за предстоящата година?

Много оптимистични, но зависи от геополитиката – мир да има. Съвременният туризъм и туризмът въобще винаги е бил функция на сигурността. Там, където има сигурност (и това го доказва и България през последните години), туризмът се развива бурно и туристите се чувстват спокойни и уверени. Факторът „сигурност” и от тук нататък ще бъде фактор номер едно за развитието на туризма и това, което можем да си пожелаем, е да има сигурност.

Какво друго мечтаете да се случи с българския туризъм?

Това, по което работим, това е и реформата в българския туризъм – както казах. е осъзнаването на държавата и общините, че са собственик на нещо, така че да започнат да управляват това нещо по начина, по който се управлява търговската част на туристическия сектор, за да създава повече работни места и да подобрява местните икономики. От друга страна – самият бранш  да се консолидира и да узрее за това, че той е фактор – събитията през октомври показаха, че разединението на бранша бие по всеки по отделно и не прави силен туристически продукт и бранш, който да умее да се защитава в сложни ситуации.





| НОВИНИ