Спомен за жените-птици


2018-03-12
Пламен Петров


За да не попаднат в ръцете на османските завоеватели, 40 български девойки завързват плитките си една за друга (да не би някоя в последния миг да размисли)и политат от стръмната скала в Черно море, сподирени от писъка на чайките.  

Красива легенда или исторически факт? Хрониките мълчат. И все пак за подвига на българките, избрали смъртта пред безчестието, напомня каменен обелиск, който ще ви посрещне в началото на нос Калиакра, на 12 км източно от Каварна и на 60 км североизточно от Варна. От благодарност, че укривали корабите си при внезапни морски бури в подветрената му част, моряците го нарекли “добър нос (в превод от гръцки), но Калиакра заслужава също прилагателните тесен, дълъг и висок. Завършекът на полуострова има ширина едва няколко десетки метра, но се врязва на два километра навътре в морето, а отвесните му склонове се спускат 70 метра надолу. Скалите от твърд варовик са пурпурночервени заради железните окиси в тях и контрастират удивително с изумруденосиньото море. Днес Калиакра е природен и археологически резерват, изпъстрен с диви степи и страховити крайбрежни скали. Във водите и каменните му ниши живеят няколко вида делфини и корморани, включителноаристотелевиякорморан (Phalacrocorax aristotelis).От срещащите се тук 310 вида птици, една трета изискват специални грижи за опазване на местообитанията им. Птичето царство се разраства значително по време на миграцията – над района минава вториятпо големина прелетен път в Европа – Via pontica.Всяка есен,от август до октомври,в небето се реят многобройни ята – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар (Circus macrourus), ловен сокол (Falco cherrug) и царски орел (Aquila heliaca). И макар че тюленът-монах е изчезнал , мястото си остава едно от най-приказните в България.   

Непристъпните отвесни скали и тесният излаз към сушата просто “плачат за крепост, каквато тракийското племе тиризи издига още през 4 в. пр. Хр. и я кръщава Тиризис. През римската епоха наоколо изниква цял град – Акре Кастелиум –  един от петнайсетте в провинция Скития (днешна Добруджа). Тогава крепостта е важен пункт от римския път Виа Понтика. Но търговията процъфтява и по море –  за това  свидетелстват множеството каменни и оловни котви, които водолази продължават да вадят и днес. Апогеят на Калиакра е през втората половина на 14 в., когато е столица на Добруджанското (Карвунско) деспотство на болярина Добротица, който откъсва североизточните земи от контрола на Търновското царство. От българските земи Калиакра пада последна под властта на Османската империя. От времето на Добротица са останките от крепостната стена, част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Находки, открити при разкопките, заедно с макет на тогавашния град са изложени в малък археологически музей в една от пещерите. До него има панорамен ресторант, от чиято тераса може да съзерцавате чайките и кормораните, рисуващи с криле върху светлата и тъмната синева, които се сливат на хоризонта. А ако екскурзията ви съвпадне с някой от националните празници, ще станете свидетели на нощното преображение на Калиакра, осветена от ефектни прожектори.

Легендата за 40-те девици не е единствената, свързана с това място. Друга разказва как покровителят на моряците свети Никола бягал от турците и за да го спаси, Бог удължавал непрекъснато земната твърд под нозете му. Така била създадена Калиакра. В крайна сметка светецът бил заловен и днес параклис бележи предполагаемия му гроб. На същото място по време на османското владичество е имало и дервишки манастир, където според преданието се пазели мощите на турския светец Саръ Султук.

И до ден-днешен носът привлича иманяри и водолази, обсебени от съкровището на Лизимах. Според географа Страбон македонският пълководец Лизимах, който след смъртта на Александър Велики управлявал Тракия, скрил в пещерите на Калиакра несметни съкровища, заграбени при походите срещу Персия. Но после бреговете се свлекли, входовете на скривалищата били затрупани или останали под вода.

80-метровите дълбочини край носа крият и други разпалващи въображението тайни. На сонарна снимка от 1980-те години се виждат контурите на кораб, наподобяващ “Черния принц. Британската фрегата, според слуховете пълна със златни монети за войнишки заплати, била застигната от ураган край Севастопол и изчезнала през ноември 1854 г., в началото на Кримската война.    

Но дори да не влезе в историята покрай легендарния кораб, Калиакра вече си е запазила място в учебниците. Най-малкото като място на последната морска битка в Руско-турската война (1787-1791), в която флотата на адмирал Ушаков разгромява по-мощната турска армада, командвана от Хюсеин паша.





| НОВИНИ