Пътуване назад във времето


2018-03-12



Мислейки за вино и България, като че ли първото, което идва на ум, е Мелник – мек, средиземноморски климат, песъчливи почви, хълмове и лозови масиви, които погледът не може да обхване, виещите се между тях пътеки, слънце, в което се къпят мелнишките лозя, и уханен бриз, идващ от Беломорието. Звучи примамливо, нали?

Още траките прозрели красотата на тези земи. Те основали селището, което и до днес носи името на пясъчните мелове. На кръстопът между Изтока и Запада, Мелник винаги е бил духовно и културно средище. В обгърнатите от мистика и мрак Средни векове, Мелник преживява своя разцвет. 72 църкви и 5 манастира, завладяващ звън на камбани, огласящи цялата долина на Славовата столица. Дори след 1395г., когато крепостта на Константин Драгаш е превзета от османците, градът отново процъфтява. Кервани с търговци преминават през него, вино и тютюн се търгуват скъпо и прескъпо. Къщите на мелничани стават все по-красиви, а културният живот - все по-богат и духовен.

Мистика и енергия обгръщат този град-приказка. И времето сякаш е спряло. Всичко е застинало във възрожденско съвършенство, с дъх на 150-годишни къщи, огнище и гъсто червено вино. Пътуването до Мелник не е просто пътуване до най-малкия град в България, а пътуване назад във времето, обратно към първичната радост от живота.





| НОВИНИ