Рилският манастир

Скрит в пазвите на чутовната Рила планина на 117 км южно от София, най-големият български манастир е сред защитените обекти на ЮНЕСКО. Негов патрон е свети Иван Рилски, монах от 10 век, който, възмутен от охолството и покварата сред свещенослужителите, заживява като отшелник в пещера. Тя е на час и половина път пеша от манастира и посетителите се провират в нея за здраве, без да са запознати с поверието, че тесният й процеп пропуска само праведните. Свети Иван Рилски живял в съзерцание и молитви и се хранел с диви плодове и билки, които на практика балсамирали тялото му. Днес чудотворните му останки се съхраняват в манастирската църква “Рождество Богородично” заедно с икона на Богородица Одигитрия (Пътеводителка), в чиито 32 преградки са поставени мощи на други светци. Тази икона, която има славата на лечителка на тежки болести, била подарена от Мара, сестра на последния владетел на Второто българско царство Иван Шишман и съпруга по неволя на турския султан Мурад І.

В двора на манастира се извисява Хрельовата кула, издигната през 1334-1335 г., за да пази монасите от разбойнически набези. Сред забележителностите на светата обител са още магерницата, вещите на книжовника Неофит Рилски, игумен на манастира през 19 век, сред които е неговият препис на Паисиевата “История славянобългарска” и не на последно място – уникалният Рафаилов кръст. Монахът Рафаил го изработва цели 12 години в края на 18 век, като издълбава с игла в дървото 104 библейски сцени с 650 фигурки, дребни колкото оризови зрънца. И едва завършил съвършения си дар към Бога, ослепява.