Боянската църква

Храмът “Св. Св. Никола и Пантелеймон”, известен просто като Боянската църква, е един от малкото изцяло запазени паметници на източноевропейското средновековно изкуство и на Търновската живописна школа с уникални за времето си стенописи, изпреварили Ренесанса с цяло столетие. 

Църквата, включена в списъка на ЮНЕСКО през 1979 г., е строена на няколко етапа – в края на 10-и, средата на 13-и и през 19 в. Тогава са полагани и стенописите, въпреки че от първите не са останали почти никакви следи. В слоя от 13 в. личат над 240 изображения, лица на хора от плът и кръв, сякаш наши съвременници. 

При разширяването и изографисването на църквата през 1259 г. нейни ктитори са местният феодален управител севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Семейният портрет на Калоян и Десислава и портретите на неговия братовчед цар Константин Асен и на съпругата му Ирина са сред най-интересните изображения – светски люде, облечени в разкошни дрехи и обсипани с бижута, с горди погледи и невероятно лично присъствие.

В началото на 20 в. селяните от Бояна поискали да съборят невзрачната, вече полусрутена църквичка и да построят на нейно място нова и по-голяма. Спасила я царица Елеонора, която през 1912 г. извикала реставратор и направила първите стъпки за спасяването на безценните фрески. 

Царицата е погребана в двора на църквата, под секвоите и тисовете на парка, създаден от нея и съпруга й цар Фердинанд. Този парк, с къщичките и хранилките за птици и прибягващите по клоните на дърветата катерици, засилва чувството на спокойствие и безвремие, обгърнало най-посещавания културен обект в София, въпреки потока от индивидуални и организирани туристи. 

 


Гурме