Ивановски скални църкви

Надупчен като швейцарско сирене от пещери и скални ниши, каньонът на рeка Русенски Лом е дом на черния щъркел, египетския лешояд и още 190 вида редки и защитени птици. Но красивият природен парк някога имал и други обитатели, които разговаряли помежду си с мълчание, а с Бог – чрез молитва. Монасите-исихасти, избрали аскетичния живот и съзерцанието, за да се приближат най-пълно до Всевишния, започнали да се заселват по тези места в началото на 12 век. Те разширявали естествените пещери, обособявали параклиси и спални помещения, доиздълбавали скалните улеи и ниши, за да си направят водосборища и канализация. 

Тази търпелива и природосъобразна строителна дейност достига кулминацията си в сложно разклонения манастирски комплекс “Св. Архангел Михаил”. Той бил основан благодарение на щедростта на цар Иван Асен II (1218-1241) от монаха Йоаким, който по-късно бил 

избран за първи търновски патриарх. В най-славните си дни манастирът имал 41 скални храма, изографисани от майстори от Търновската художествена школа. Днес само в четири от тях са съхранени стенописи, които станали жертва на вандали и земетресения през вековете. Най-запазените фрески, смятани за върхово постижение на средновековното изкуство на Балканите, са в “Св. Богородица”, построена през 14 в., когато исихазмът получил статут на официална религия в България и Византия. Сред тях е портрет на дарителя на храма цар Иван Александър (1331- 1371), който разделил българското царство между двамата сисина Иван Шишман и Иван Срацимир и така допринесъл за крахаму; сцени от страстите Христови и светски изображения, нарушаващи дръзко църковния канон. Такива са голите атланти, крепящи храм на плещите си; акробатите и смешникът с дълги ръкави, които развличат гостите на велможа, вероятно болярина на близкия средновековен град Червен. 

Под една от рисунките зоркото око ще различи графити: поп Рафаил, 1746 г. Обичайна практика (и белег за образованост) на българите през Средновековието и по-късни епохи била да се подписват по стените на обектите, които посещавали. И понеже по онова време манастирският комплекс е запустял, историците виждат в подписа на божия служител първото документирано доказателство за религиозен туризъм по нашите земи. 

Но не само художници са творили в Ивановските скални църкви. В манастир на хърватския остров Кърк се пази ръкопис от 1346 г., в който е записано мястото, където е бил създаден – българския манастир “Св. Архангел Михаил”. Висарионовият Патерик бил пренесен в Хърватия от монах-книжовник след падането на България под петвековното османско владичество. Което нито миролюбивите исихасти, нито затъналите във  феодални междуособици владетели могли да предвидят – или предотвратят.Комплексът на Ивановските скални църкви е в списъка на ЮНЕСКО от 1979 г.

 


Гурме