Мадарският конник

На 23 м над земята, в почти отвесна стометрова скала близо до с. Мадара, на 20 км от Шумен, неизвестен скулптор е изсякъл величествен конник, който пробожда с копието си лъв. Пред ездача лети орел, а плътно зад него подтичва куче.

Какво толкова има в тази разядена от стихиите ловна сцена, за да пренебрегнат българите маслодайната роза, Рилския манастир и дори уникалната си азбука и да изберат Мадарския конник за свой глобален символ, който ще украси бъдещите им евромонети?

Фигури, гравирани върху тялото на коня – слънчев знак върху предния му крак и магическа шестолъчна звезда върху хълбока, свидетелстват, че неговият ездач не е обикновен човек. Но дълго време същността му е забулена в догадки и спорове – различни хипотези го свързват с Тракийския конник, древноиранския бог Митра и дори персийския цар Дарий І (522-486 г. пр. Хр.), който преминава през земите на траките по време на похода си срещу скитите. 

Мадарският конник е замислен така, че да се вижда само отдалече. Затова можем да извиним унгарския пътешественик Феликс Каниц, който пръв през 1872 г. забелязва силуета му с бинокъл и до него му се привижда надпис на латиница. Всъщност буквите са гръцки, а надписите, направени по поръчка на трима прабългарски владетели, са три. Най-старият от тях, макар и частично повреден, дава и най-правдоподобния ключ към загадката:

“... на българите... и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в селищата си... негов един... чрез договор вождът Тервел даде на императора... 5 хиляди... императорът заедно с мене победи добре.”

Всеки прилежен ученик по българска история знае, че споменатият хан Тервел (700-721 г.) помага с войски на византийския император Юстиниян II Ринотмет (Носоотрязания) да си върне престола. В замяна ханът получава земи, злато и втората по важност титла след императорската – “кесар”. Така Византия признава за първи път българин за легитимен владетел на нейни доскорошни територии, а с това на практика и българската държава! Нима това събитие не заслужава да бъде увековечено, а главният му герой – изобразен в триумфираща поза?

Мястото на монумента също не е избрано случайно. Мадара е главното култово средище на българите, преди да приемат християнството през 9 век. В голяма открита пещера под скалите е имало тракийско светилище. По-късно римляните издигат на Мадарското плато каменна крепост, използвана през Първото и през Второто българско царство. Наблизо са и първите български столици Плиска и Преслав. За осъзнатото още тогава епохално значение на Мадарския конник има и едно косвено доказателство – нито отшелниците християни, издълбали килиите си в тези скали през 13 и 14 век, нито официалната църква, която се отнася враждебно към езическите паметници, не посягат на барелефа. 

В списъка на ЮНЕСКО Мадарският конник попада през 1979 г.