Национален парк Пирин

Простиращ се на площ над 40 000 хектара на височина между 1008 и 2914 м в планината Пирин, югозападна България, Националният парк Пирин се отличава с изумителен релеф - над 70 глетчерни езера, водопади, пещери, гранитни скали и предимно иглолистни гори. Попада в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО през 1983 г. От защитения обект са изключени две зони, развити за ски-туризъм, които са „ябълка на раздора” между инвеститори и природозащитници. 

А в парка има какво да се защитава – много от растителните видове са застрашени от изчезване и датират още от епохата на Плейстоцена. Описани са 1315 вида висши растения, което е около 1/3 от българската флора. В парка се срещат 182 вида лечебни растения, около 320 вида мъхове и 165 вида водорасли.

Разнообразният релеф и флора са предпоставка и за многообразен животински свят. В националния парк са описани над 2000 вида безгръбначни и над 200 вида гръбначни животни. Сред обитателите му са жабата дървесница (Hila arborea) и шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), които са в Червения списък на Международния съюз за защита на природата. Описани са и 159 вида птици, които представляват 40% от видовете на територията на България.