Старият Несебър

Старият град на Несебър, построен върху малък скалист полуостров, свързан със сушата с тесен провлак, е един от най-древните в Европа. Възниква преди 3200 години като тракийско селище, но истинското му летоброене започва през VI в. пр.Хр., когато на полуострова е основана елинската колония Месамбрия. Елини, римляни, византийци и българи владеят последователно града, като променят името му от Месамбрия на Месемврия и Несебър и оставят своя отпечатък върху облика му. Несебър попада под османска власт през 1453 г., но стопанският и духовният живот в него не замира. 

От всички тези епохи има мълчаливи свидетели: останки от крепостни стени от римски времена и Средновековието, стари византийски и български църкви (заради тях градът е бил наричан „българската Равена“), двукатни възрожденски къщи от XVIII и XIX век. 

Според хрониките в средновековния Несебър е имало около 40 църкви, днес са останали съхранени 11 от тях. Църквата “Св. Стефан”, построена през 11 век, е един от редките паметници в България с добре запазени фрески от 16-18 в. По стените й са изписани 258 сцени с над 1000 образа. 

Голяма част от находките на територията на града могат да бъдат разгледани в Археологическия музей в началото на полуострова. 

Закономерно през 1956 г. старият град на Несебър е обявен за архитектурно-исторически  резерват с национално значение, а през 1983 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство. 

Днес градът привлича множество туристи от България и чужбина. Тесните калдаръмени улички канят на романтична разходка, малките магазинчета изкушават с ръчно изработените си сувенири - керамика, плетива и накити, а старинната кула на фона на морската синева се превръща в декор на незабравими снимки.