Нестинарство, послания от миналото: панегирът на Св.Св. Константин и Елена в село Българи

Нестинарството (на гръцки: Αναστενάρια) е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава, като изпадат в транс.  

Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а други остават в Турция. В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в Странджа - Българи. В миналото "нестинарски" села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово и едно село в Родопите. По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.

Според някои историци обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. св. Константин и Елена, обичаят никога не е бил признат от Църквата, която нарича нестинарите "обладани от дявола". Последните големи гонения на нестинари започват през 1913 година. Автентичният обичай се възстановява в началото на 1990-те години. Вписан е в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО през 2009 г.