Средновековeн град Червен

Eдин от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.), изграден върху  ранновизантийска крепост. През апогея на Червен - ХІV в.-  територията му включва вътрешен град, разположен върху високо скално плато в извивка на р. Русенски Лом и външен град, заемащ неговото подножие. Има сложна, етапно изградена укрепителна система, плътно застрояване и разклонена улична мрежа. Изцяло запазена е триетажната бойна кула на западната стена на градската цитадела. Градът израства като голямо търговско-занаятчийско средище, с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. Възел е на пътища от р. Дунав към вътрешността на страната. След 1235 г. става седалище на Червенската митрополия. В околността му възникват много скални манастири. През 1388 г. е завзет и разрушен от османските турци. През ХVІІ в. изживява период на стопанско оживление. Оттам произхожда родът на баба Тонка Обретенова.


Гурме