Бачковски манастир

Вторият по големина манастир в България “Успение Богородично” се намира в Родопите, на 10 км южно от Асеновград, по поречието на Чая. Многократно нападан и ограбван през османското владичество, той е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани – военачалник на  византийския император Алекси I Комнин. След превземането на Търновград от османците през 1393 г. тук вероятно е бил заточен великият патриарх Евтимий Търновски. Още се водят спорове дали тленните останки, които са положени в новия саркофаг на духовника, са неговите. 

Трябва стоически да изтърпите кичозните сергии по пътеката към манастира, предлагащи от кукли Барби до грънци и мурсалски чай, преди да влезете в приказния му двор с редки дървета и ромолящи чешми. Всъщност дворовете са два, колкото и църквите в тях. По-малкият храм “Св. Николай”  (1834 г.) е украсен със стенописи на Захари Зограф (най-ценните рисунки са в костницата от 11 век, на 300 м източно от манастира). Съборната църква (1604 г.) се познава по опашката от хора пред входа й, дошли да докоснат чудотворната икона на Света Богородица Петричка. Тя напуска мястото си само веднъж в годината, на втория ден след Великден. Тогава хиляди поклонници от цялата страна я съпровождат в литийно шествие до местността Клувията, където е била укривана от поробителите. Болните вярват, че ще бъдат излекувани, а бездетните – че ще се сдобият с рожба. И тази вяра е толкова силна, че тук идват да се молят дори българи мюсюлмани.