Чудотворните икони – надежда за спасение, хит в поклоническия туризъм

Иконата в православния свят е израз на представата за красотата, тя e нещо свято и свещено. От гледна точка на християнската догматика иконата е свидетелство за това, синът Божи, е станал Син Човешки, а Божественото Слово е приело плът – Богочовешка личност – конкретна и неповторима. Естествено е, човек в тежки моменти да търси помощ и упование в тази богочовешка личност. В католицизма – към Дева Мария, в християнския свят към Божията Богоматер – Света Богородица. Легендите за тях се носят през вековете. Преклонението към иконата на Света Богородица превръщат маршрутите на поклоническия туризъм в едни от най – актуалните в туристическата индустрия. Те не са зависими от сезони, от море или планина, хотели от висок клас. Разбира се, най-посещавани са по време на празничните дни, свързани със светците – патрони на манастири и църкви. Избрахме три от най-силните чудотворни икони на Богородица, които са в България Иконата на Света Богородица – Троеручица от Троянския манастир Манастирът е обграден от високи каменни зидове, вътрешният двор е опасан от дървени чардаци. Редом със старата църква – от 1600 година е и днешната „нова” църква от 1835 г. Отвън и отвътре църквата е изографисана с фина и изискана живопис на големия живописец Захарий Зограф. Това, което фокусира интереса и преклонението на посетителите е иконата на „Богородица Троеручица” - / с три ръце / , наричана Чудотворна от ХVІІ век. Според преданието двама румънски монаси се отправили с иконата в своя роден край, но получили знамение „свише”, че трябва да я оставят в Троянската света обител, където е до днес. Иконата на Света Богородица от Бачковски манастир Манастирът „Успение Богородично” край Бачково, южно от Пловдив, е втори по големина в България. Заобиколен от върховете на планината Родопи, манастирът е създаден през ХVІІ в. от грузинците братя Бакуриани – Григорий и Апасий. През ХVІІІ в. манастирът е духовно и просветно средище. В манастирските църкви има много ценни икони. Но една от тях блести с блясък и силно излъчване. Необичайно е нейното място – в дясно от входа на църквата, блести в полумрака със сребърния си обков – ризница и възпоменателен надпис от 1310 г. на грузински език. От близо 100 години всяка година на втория ден на Великден, иконата се изнася и тържествена процесия от миряни я отнася до местността „Клувията”. Мястото, където според преданието, скритата икона е била открита от две деца – овчарчета, които я отнесли в манастира. Вечерта отново я връщали в манастира. Иконата имала съдба, повлияна от историческите превратности. В нейната целебна сила са се уверили стотици хора, разказите на някои от които граничат с фантастиката. Иконата на Света Богородица” от Рилския манастир Наричат я още Осеновица, е една от множество забележителните богатства на рилската Света обител – най-монументалния и внушителен манастир на Балканския полуостров - след манастирския комплекс в Света гора. Духовен и възрожденски център по българските земи през възраждането. Историята на манастира е идентична с историята на България – с периоди на възход, разорение и възкресение от пепелта. Основан е през Х век от отшелника Иван Рилски, канонизиран за светец. Манастирът се ползвал с особени привилегии от всички български владетели. Стенописите, уникалния позлатен иконостас и иконите са признати шедьоври на Българското възраждане. Към манастирския комплекс принадлежи и иконите на рилския манастир. Сред тях най- ярко и внушително е посланието на „Света Богородица – Осеновица. – края на ХVІІІ в. Иконата има оригинална структура – в центъра е образът на Божията майка, обрамчена от 32 клетки с частици от мощите на различни светци. Иконата е дар от византийския император Мануил Комнин 1173 г. израз на благодарност на изцелението, което е намерил след горещи молитви пред иконата. За разлика от другите икони, Рилската Света Богородица никога не е напускала обителта с изключение през ХІХ в. за шествие по време на холерна епидемия в района.