Рилският манастир

В Листата на световното наследство, сред близо 200-те обекта от цял свят, е Рилският манастир. Най-големият и монументален на Балканите, след Атонския в Света гора. Манастирът е най-големият книжовен център на България през Възраждането. Разположен в Югозападната част на България, на 117км. от София, 1147 м. надморска височина, сред вековни гори, край каменните брегове на река Рилска. Манастирът е част от резервата „Национален парк Рила”. Разположението и архитектура на Рилския манастир са, съобразно традицията на този вид сгради - да бъдат далеч от житейските съблазни, да предразполагат към размисъл и служение на Бог. Същевременно да бъдат непристъпни за зли намерения и набези. Създаването на манастира се крие в притчата за Иван Рилски , роден около 876 г.в близкото село Скрино. Съвсем млад, се посветил на Бог, отдаден на пост и благочестивия си живот.За свое убежище избрал недостъпна скала. Скоро към него се отправяли поклонници от близките селища, последвали ги по-заможни люде, боляри дори самият владетел Петър І. Властта е отчитала ролята на манастира за духовността, запазване на вярата и суверенитета на българската държава. Специални привилегии – хрисовули /златна книга/, с които е даряван манастира. Запазен е хрисовул на цар Иван Шишман, с дата 28 септември 1378 г.с който той дарява 20 села на манастира. Първото впечатление от манастира е за средновековна крепост. Изненадва вътрешният двор, който следва облика и интериора българска къща от Възраждането - чардаци, еркери, вити дървени стълбища. Според волята на дарителите, са запазени стаи на Копривщенска, Панагюрска Тетевенска, Самоковска къщи. В Рилската света обител строителните традиции са разчупен от каменна кула в двора - най-старата запазена сграда в манастира. Изградена е от местния феодален владетел Стефан Хрельо Драговол и се нарича Хрельова кула.На последния етаж има малка църква с най-старинни стенописи. Най-впечатляваща е манастирската църква „Рождество Богородично”, строена е през 1834 – 1837 г. от майстор – Петър Иванов. Представлява 5 - куполен храм, с три олтарни ниши и иконостас. Иконостасът е дърворезбен, позлатен. Стенописите са колоритни, дело на много майстори от Банско, Разлог, Самоков и Банско. Но един е без конкуренция - Захари Зограф. Забележителна е иконата на света богородица – Одигитрия / Пътеводителка /. В нея са вградени мощи на 32 светци, дар от знатна фамилия / може би на Иван Шишман /. Това е една трите, считани за чудотворни икони на Богородица. Огромен е интересът към Рилската Света обител – не спира човешкият поток от всички краища на света. Към историческите щрихи трябва да добавим и един факт от най-новата история на България – в манастирската църква през 1943 г.и бил погребан последния български цар – Борис ІІІ. След редица перипетии с политически оттенък, днес в църквата е положена стъкленица със неговото сърце. Слез пожари през 1778 и 1833 г. е възстановен от майстор Алекси. Манастирът е не само духовно средище. Той е просветителски и научен център. В неговата библиотека е събрано и съхранявано през вековете – от чужди нашественици, от природни стихии и пожари. Едни от най-ценните книжовни паметници на българската история е споменатия хрисовул на цар Иван Шишман, над 250 ръкописа от ХІ - ХV век, 9000 старопечатни книги, нотирани ръкописи, възрожденски щампи. Внушителна е експозицията на музея на Рилския манастир. – от 1961 г. е Национален В него се съхраняват над 35 000 експоната – колекции от икони, култови предмети, произведения на приложното изкуство, етнографски сбирки – неоценими извори не само на българската история, но и на Балканите през Средновековието. Уникален експонат е Рафаиловият кръст – дело на монаха Рафаил. Шедьовърът е изящно разпятие с размери 81/ 43 см. Върху който са изобразени 43 миниатюри с религиозни сцени, 650 фигурки и растения. Монахът работил кръста 12 години и накрая шедьовърът му струвал светлината – майсторът ослепял. Най-добрите учени – историци, етнографи и реставратори се грижат за съхраняването и опазването на богатството на Рилски манастир. Световни учени – медиевисти и изследователи посещават манастира и популяризират в света неговото неоценимо историческо богатство.От 1976 г. е паметник на културата. Статутът на Рилския манастир е по-особен – той е монашески, автономен институт към Българската Патриаршия. Напълно заслужено е придобил и определението - Паметник на европейската цивилизация и световната култура. Включен през1983 г. в листата на световното наследство под егидата на ЮНЕСКО. Почти няма официални лица, туроператори, и туристически агенции или индивидуални туристи, които да не включат в своите турове Рилския манастир. Ето защо манастирът е емблема на културния туризъм в света.