ПЛИСКА

В продължение на два века – от основаването на българската държава през 681 г. до 893 г., градът е главно политическо, икономическо, военно и културно средище. Разположена на кръстопът сред обширна хълмиста местност, Плиска била защитена с мощни крепостни стени и три отбранителни пръстена. Най-външният се състоял от дълбоки ровове, вторият – от дебели каменни зидове, достигащи до 12 м височина, а третият – от стени, изградени от глинени тухли. Изследователите на древната българска столица-крепост са отбелязали три етапа в нейното изграждане. Дворецът на хан Крум е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани. Вторият етап от изграждането на Плиска се свързва с името на хан Омуртаг. Сред паметниците от неговото царуване са крепостните стени, т.нар. Малък дворец – с жилища за членовете на ханското семейство, бани (със сложна отоплителна инсталация), два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата. От третия строителен етап датират раннохристиянските култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Освен първа столица на българската държава, Плиска е града, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 г. княз Борис I приел учениците на създателите на славяно-българската писменост Светите братята Кирил и Методий.