Пловдив

Евмолпия, както траките наричат селището си върху три хълма по поречието на Марица, датира от 4000 г. пр.Хр., което прави Пловдив по-стар от Атина и Рим. В. “Дейли телеграф” му отреди шестото място в класация на най-древните постоянно обитавани градове в света, след палестинския Йерихон, ливанския Библос, сирийските Алепо и Дамаск и иранския Суса. Звучи като клише, но наистина древното и модерното в Пловдив са се сплавили здраво, което предлага възможности за различни видове туризъм – културно-исторически (възрожденските къщи, църквите и античното наследство), фестивален (Hills of Rock), бизнес (Винария, Есенния международен технически панаир)… Независимо с каква цел са пристигнали в Пловдив обаче, едно място привлича туристите като магнит – Архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“, известен просто като Стария град. Най-лесно до него ще стигнете, ако свърнете от централната улица нагоре покрай Джумая Джамия. 

По виещите се калдаръмени улички на Стария град някога са отеквали конски копита, но днес е най-удобно да го обиколите пеш. Не си чертайте предварителен план, а се шляйте на воля, влизайте във възрожденските къщи с галерии, музеи, кафенета и ресторанти, посядайте в дворовете им със смокинови дървета и бръшлян, цветя и пресъхнали кладенци.

Навярно най-красивата от тези постройки, която днес е превърната в Етнографски музей, ще откриете, ако завиете вляво от Пощата. Домът на търговеца Аргир Коюмджиоглу, построен от родопския майстор Георги Хаджийски през 1847 г., поразява със синята си фасада, с изпъкналия си елипсовиден портал с дървени колони и извити корнизи, които прехласнатите чужденци сравняват със сластните извивки на женско тяло. Струва си да посетите също Къщата на Георгиади (днес музей на борбата за национално освобождение),  Чомаковата къща (галерия на художника Златю Бояджиев, прочул се с взривно-колоритния си, наивистичен стил, резултат от прекаран инсулт), Балабановата къща (галерия за съвременна живопис и концертна зала) и Къщата на Георги Мавриди, известна повече като Къщата на Ламартин, в която френският поет – привърженик на раздробяването на Османската империя, е нощувал по време на дипломатическата си мисия из Ориента през 19 век.  

Къщата на Ламартин е в края на улица, която след остър завой ще ви върне шоково от Възраждането в античността. Белокаменният римски театър от 2 век е издълбан в стръмните скали над автомобилен тунел. На находката първи се натъкват строителите на магистрала през 1968 г. Археолозите впоследствие разкриват 14 реда скамейки с изсечени названия на кварталите, чиито жители имат право на запазени места. Под полукръглата орхестра за 3500 зрители изниква триетажна сцена (просцениум) с колонада, увенчана с фризове, корнизи и мраморни скулптури. Имало е и бронзови, но от тях са останали само постаментите с имената на знатни римляни. Ордите на Атила през 5 век оплячкосват всичко ценно, но запазват основната част от театъра. А това днес дава възможност на световноизвестни музиканти – от класиката до рока - да се възползват от великолепната му акустика.

Не пренебрегвайте православните църкви в Стария град, най-зрелищна от които е катедралната “Света Богородица” с нейната камбанария с цвят на розова праскова. В този храм през 1859 г. е извършено първото богослужение на български език, а през 1872 г. Българската екзархия посреща в него първия си владика – митрополит Панарет.

По-невзрачната на външен вид църква "Свети Свети Константин и Елена" е построена през 1832 г. върху останките на раннохристиянско светилище, посветено на 38 мъченици на христовата вяра, които римляните обезглавяват  тук през 304 г. Храмът се слави с уникален резбован иконостас и стари фрески, една от които, върху самия портик, изобразява съня на патрона му Константин Велики (274—337) – първия римски император, приел и реабилитирал християнството. 


Гурме