Туризмът като „възкресител” на наследството от древността

България бе домакин и на втория - Международен конгрес на световните цивилизации и исторически маршрути

Как световните цивилизации могат да бъдат „върнати към живот“ чрез туризъм, и по-точно чрез мрежата, развита около историческите маршрути? Възможните варианти за постигане на тази цел бяха в центъра на дискусиите на втория „Международен конгрес на световните цивилизации и исторически маршрути“, който се състоя на 15 и 16 ноември 2018 г. в София под егидата на Световната организация по туризъм (СОТ).  

civil-2.jpg (318 KB)

Сред над 500-те официални гости на престижния форум в „София хотел Балкан” бяха заместник-генералният секретар на СОТ Хайме Санклементе, министри, международно признати експерти в областта на културата и опазването на културното наследство, представители на публичния и частния сектор в отрасъла и свързаните с него индустрии.

Културният туризъм може да има съществен принос за опазване на световното културно наследство. Историческите маршрути като „Пътят на коприната“, „Ориент експрес“ и други са вдъхновили много пътешественици и могат да играят огромна роля за популяризиране и икономическо развитие на регионите, заяви в приветствието си към участниците в конгреса Хайме Санклементе. За целта обаче са необходими съвместни усилия и обмен на добри практики и опит. Сред приоритетите на СОТ  е генериране на  допълнителна добавена стойност за всички страни, гарантиране на сигурността на пътуванията, дигитализацията и иновациите в сектора, добави Санклементе. 

Ще отправим предложение към СОТ за създаване на световна дестинация „Древни цивилизации”, отворена за много участници, в която да се включат регионите с древни култури. Това съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова при откриването на форума. Тя припомни, че на територията на България са регистрирани над 40 000 исторически паметници и обекти, които я правят една от най-атрактивните дестинации за хора, интересуващи се от култура и история. 

По време на дискусиите бяха обсъдени общи инициативи за развитие на културно-историческия туризъм, както и мерки за опазване и популяризиране на материалното и духовното наследство на човечеството. Бяха  анализирани възможностите за развитие на туристически проекти, свързани с устойчивостта на културните маршрути и транснационалното сътрудничество за тяхното осъществяване. 

Панелът „Създаване на туристическо преживяване, свързано с историческите маршрути и световните цивилизации” потърси отговор на въпроса какво прави някои от най-известните пътища толкова уникални. Участниците обсъдиха начини за ефективно развитие на туристически продукти около тези маршрути, обръщайки  специално внимание на подобряването на преживяването на посетителите и опазването на идентичността и автентичността на дестинацията. Те изслушаха с интерес докладите по темата, вкл. „Виа Родопика“ и развитието на културно-историческия туризъм в България, представен от създателя на маршрута проф. д.и.н. Николай Овчаров.  

Специална сесия бе посветена на съвместната инициатива на СОТ и ЕС „Западният път на коприната“ -  пример за добра практика. Екстремният спортист и активист Кай Маркус Ксион сподели своето вдъхновяващо пътешествие по Пътя на коприната, изпъстрено с многобройни приключения, срещи и предизвикателства. 

В рамките на конгреса бяха организирани туристическо изложение с фермерски базар в Софийското Ларго, където  15 общини представиха потенциала си като туристически дестинации и почерпиха гостите със специфични местни напитки и храни. С възторжени викове и ръкопляскания бяха изпратени изпълненията на певицата Валя Балканска и родопски гайдари, на самодейна танцова трупа от Карлово и на кукери от Перник, представили обичая, който е в списъка на световните шедьоври на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. 

България бе домакин и на първия „Международен конгрес на световните цивилизации и исторически маршрути“ през ноември 2016 г.