Катедрален храм - Свети Александър Невски

Наричат катедралата “Александър Невски”  Храмът на България, Златната църква, сравняват я с църквата „Света София” в Цариград. Издига се на Свещения хълм – най-високото място на София, духовен център на България, заобиколена от базиликата „Света София”, Паметника на Незнайния войн, Светия Синод на Българската православна църква, Българската академия на науките.  

Катедралата е най-големият действащ православен  храм на Балканите. Размерът и размахът на строителството й са наистина впечатляващи - висока 50.52 м. дълга – 73.50, с 12 камбани, най-голямата от които тежи 12 тона. За първи път те прозвучали през 1913 г., в чест на превземането на Одринската крепост.  През 1951 г. храмът е обявен за Патриаршеска катедрала, когато след 560-годишно прекъсване е възстановена Българската патриаршия. 

Според първоначалния архитектурен проект храмът е замислен в стила на руските църкви от ХVІІІ в., но самият автор - архитект Померанцев го променя в стила на средновековната православна архитектура. Храмовото пространство е оформено с над 10 вида мрамор, внесен от гръцките острови и Германия, а с най-скъпият  - от Карара, Италия, е изграден царския трон. Мястото под главния купол, означено с красива мозайка, според поверието е заредено с космическа енергия.

Най-известните за времето си български и руски художници - Мясоедов, Судовски, Балатнов, Васнецов - са били поканени да рисуват иконите, монументалните стенописи, мозаечни пана и фреските в храма. За най-ценен се счита големият напрестолен позлатен кръст. Безценна е иконата на Света Богородица с обков от перли. Куполите, на площ 700 кв. м., първоначално от медна ламарина, са позлатявани 3 пъти.

Паметната книга на храм-паметника е оставила за поколенията подписите на Фердинанд, Кайзер Вилхелм, папа Йоан Павел ІІ. Храмовият празник е на 23 октомври, когато звукът на камбаните отеква на 30 км по цялото Софийско поле.