Национален археологически музей

Националният археологически музей (НАМ) при БАН е най-старият музей в България и един от най-големите в Европа. Създаден е преди близо 130 години (1879 г.) като Сбирка към Българската народна библиотека. През 1892 г. става самостоятелен Народен музей. Помещава се в сградата на Буюк джамия в София (XV в.), която е паметник на културата. Фондът му е уникален – включва над 55 000 основни единици и около 300 000 монети. 

Първата му експозиция за посетители е открита на 18 май 1905 г. Музеят притежава и ателиета за консервация и реставрация на живопис, керамика, метал и камък, в които се изследват и подготвят за експониране паметниците на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до XVIII в. Тук са организирани внушителни по своето богатство и разнообразие експозиции в областта на праисторията, тракийската, античната и средновековната археология, нумизматиката и епиграфията. Особено впечатляваща е зала „Трезор”, където са представени най-ценните и изключителни по своята художествена изработка предмети – съдове, погребални златни маски, фигурки, накити и пр. Сред тях са Вълчитрънското златно съкровище (1924 г. – 12,425 кг), част от съкровището от Требенище (Охридско, Македония, 1918 г.), Старосел (2000 г.), Перперикон (2000 г.) и пр. НАМ организира и гостуващи изложби у нас и чужбина, с което популяризира културите, съществували по българските земи в страната и по света.