Базиликата Света София

Базиликата „Света София" е един от най-значимите раннохристиянски паметници в Югоизточна Европа със световно значение. Построена е през VI в. върху основите на няколко по-стари църкви от времето на Римската империя, разрушени при набезите на готи и хуни. През ІІ век на това място е имало римски амфитеатър. Базиликата е кръстокуполна с нартекс, три кораба и тристенна апсида. 

В периода на Второто българско царство църквата е била митрополитска, към нея имало училище за духовници. Стенописи от този период не са запазени. Намерените златни пръстени са доказателство, че тук са били погребвани богати, знатни люде. Споменават се имената Витомир, Ходор. Разрушена е след 1396 г. По време на османското владичество минаре замества купола, а църквата се превръща в Сиянуш джамия. По-късно е склад за амуниции и наблюдателница за пожари. Наоколо, на мястото на манастирските сгради, е имало кервансараи, ханове, казарми.

Първите разкопки в подподовото пространство на базиликата са проведени през 1893 г. от директора на Археологическия музей Вацлав Добруски. Той открива изцяло запазената мозайка, наречена „Раят“. През 1930 г. завършва първата от съвременните реконструкции на храма, който тогава се освещава. През 1955 г. е обявен за недвижима културна ценност. 

Подземието на „Света София” е ядрото на древния град на мъртвите, който се простирал между Министерски съвет, улиците „Сан Стефано”, „Гурко” и бул.”Дондуков”.Той бил копие на истинския град, създаден по правилата на римския закон за устройство на територията – „Книга на епарха”. Гробниците, построени като къщи, са подредени като улици, а каменните блокове били пренесени от античния град. Най-важният некропол бил този под „Света София”. 

Днес древният некропол под църквата „Св. София“ е уникален музей, намиращ се в действащия православен християнския храм. На четирите подземни нива под базиликата посетителите могат да видят 56 гробници и четири църкви, едната от които датира от IV век. В изложбата са включени мултимедийни презентации с любопитни кадри от историята на древния храм. Интерес представляват автентични предмети и находки, както и великолепната византийска подова мозайка от ІV век с изображение на кипариси и гълъби. Отворена за посещение е и гробницата на Хонорий – духовно лице в Сердика (едно от предишните имена на град София), намираща се до входа на действащия храм.