Национална художествена галерия (НХГ)

Националната художествена галерия (НХГ) или Националният музей на българското изобразително изкуство е най-големият и представителен музей в страната, средище на културни ценности и историческа памет. Сградата, в която се помещава от 1952 година, е емблематична - била е царски дворец, а преди това конак, в подземията на който Апостолът на свободата - Васил Левски прекарва последните си дни преди да се отправи към безсмъртието.

Началото на колекцията тук е положено през 1892 година, когато се създава художествен отдел на Народния археологически музей. С постановление на правителството от 24 ноември 1948 година е създадена галерията, приемник на Софийска градска художествена галерия и на голяма част от експонатите й. Във фонда се съхраняват над 50 000 художествени творби – живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство. В залите са експонирани около 3 000. Около 150 творби представят историята на българската живопис от Възраждането до 60-те години на ХХ век.

На третия етаж е постоянната скулптурна експозиция. В залите за временни експозиции са представят съвременни български автори, кураторски проекти, гостуващи експозиции. Ежегодно се организират около 10 експозиции, посветени на големи български художници и обществени проблеми. Чрез сборните експозиции се проследява многообразието на художествените процеси от Освобождението до наши дни. Филиали на НХГ са къщите-музеи на Иван Лазаров, Никола Танев, Вера Недкова.