Национален исторически музей (НИМ)

Създаден на 5 май 1973 г., Националният исторически музей е национална съкровищница на Република България, хранилище на реликви от световен мащаб и един от най-големите исторически музеи на Балканския полуостров. В него се съхраняват над 650 000 паметници на културата и огромен археологически и исторически архив.

Първата представителна експозиция на музея е открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава в Съдебната палата в София на площ от 10 000 кв.м. През 2000 г. НИМ е преместен в подножието на планината Витоша – в бившия дом № 1 на правителствената резиденция, в която на 10 ноември 1989 г. е взето решение за свалянето на последния комунистически лидер на България Тодор Живков. Чрез над 10 000 експонати на площ от около 6000 кв.м. тук е представена историята на днешните български земи (от VІІ хилядолетие пр. Хр. до средата на ХХ в.). Музеят разполага с прекрасен парк с лапидариум.

Сред най-ценните експонати в музея са златните тракийски съкровища, разнесли славата на България по цял свят. Това са части от Варненското съкровище, което представлява най-старото обработено злато на територията на Европа, датирано в V хилядолетие пр. Хр. и златните огърлици от Дъбене, Карловско от началото на ІІІ хилядолетие пр. Хр., изработени с такава невероятна прецизност, която затруднява и удивлява дори съвременните златари. В музея са и златни дарове и предмети, принадлежали на тракийски царе – прочутото Панагюрско златно съкровище от края на ІV и началото на ІІІ в. Пр. Хр. с общо тегло 6.165 кг., златният венец и пръстен-печат с изображение на Великата богиня майка от ІV в. Пр. Хр., открити при разкопки край с. Златиница, Ямболско, обеца (наушник) от с. Синеморец, представляваща богинята Нике на колесница с два коня и принадлежала на знатна тракийка (вероятно жрица) и др. Повечето от тези уникати най-често са в състава на представителни български изложби в чужбина.