Вместо да са дом на туристите, хижите съществуват, за да се изплащат заплати в дружествата

Г. Георгиев - Черния
Mountain Guide / IFMGA

Благодаря за поканата за участие в дискусията “Българските хижи - минало, настояще и бъдеще”. Факт е, че проблемите с българските хижи са наболели и отдавна чакат своето решение.

Случаите, които се цитират в поканата, са само върхът на айсберга. Те са следствие от остарелите и несъвършени механизми за отдаване на обектите под наем и третирането им като обикновени места за настаняване. Липсата на единен ред и правилник за хижите (въпреки че в повечето хижи някъде по стените виси такъв), както и явната незаинтересованост на БТС от случващото се в тези обекти води до груби нарушения и тотално погазване на идеалите на туристическото движение.

Не съм достатъчно компетентен да коментирам неуредените статути на обектите - хижи и заслони. Самата организация БТС като че ли няма волята да внесе повече яснота по този въпрос. Връщайки се към случая с т.нар. “екстремен бегач” в новогодишната нощ, не стана ясно кое точно е заслон и кое чайна. Лично аз останах с впечатление, че заслон “Черни Връх” е преддверието, а чайната е другото помещение. Ако това наистина е така, то “екстремният бегач” не е бил недопуснат до заслона. Ако обаче БТС беше излязъл с ясно и точно обяснение относно статута на тези помещения, щеше да се избегне преекспонирането на проблема.

Краткосрочните договори категорично влияят върху мотивацията на арендатора. Ако приемем, че един договор за аренда е напр. 3 години, то каква би била мотивацията на наемателя да прави нещо друго освен козметични и/или абсолютно наложителни ремонти и инвестиции.

Като пример мога да дам какъв е механизмът за стопанисване на хижите във Франция, Италия, Австрия и Словения, които са собственост на съответния алпийски клуб. Искам да отбележа, че алпийските клубове (френски, италиански и австрийски) обединяват всички практикуващи в планините: пешеходни туристи, катерачи, ски-туристи и т.н. или иначе казано нещо като Българския туристически съюз. Хижите са собственост на алпийския клуб или някоя от неговите регионални секции (както е и у нас и тук свършват всички прилики).

Хижарите там се назначават на заплата от съответния клуб или секция. Заплатата, която получават, е малко над минималната. Изплаща се целогодишно, въпреки че в зависимост от това къде точно се намира обектът, през част от годината той е затворен. Парите за заплатите се осигуряват от отчетените нощувки, членски внос и дарения.

Хижарите отчитат всички нощувки в съответния клуб или секция, като има ясно разграничаване в цените за членове и нечленове. Всъщност има цени за членове, нечленове и планински водачи. Когато е с клиенти, водачът плаща само храната си. Храната, която се предлага в хижите, се осигурява от хижарите и печалбата от нея не се отчита в съответния клуб или секция. Цените на храната се определят от хижарите.

Клубът или секцията собственик на хижата контролира цените на три артикула (напр. един вид супа, един вид основно и една напитка или десерт). Когато се прилага формулата “полупансион” (нощувка, вечеря и закуска), клубът или секцията собственик контролират крайната цена, като от нея в секцията се отчита само нощувката. Цената на полупансиона е в пряка зависимост от надморската височина и отдалечеността. За тази цел са въведени три категории хижи.

Ремонтите (текущи и основни), подръжката и застраховката на обекта са за сметката на клуба или секцията собственик. Финансирането се осигурява от  отчетените нощувки, членския внос и дарения. Клубът или секцията собственик осигуряват резервационна система за техните обекти.
 
Формулата работи доста добре, като редът и правилата във всички хижи са еднакви, а не зависят от моментното настроение и състояние на хижаря. Секретарите на секции не са щатни. Те не получават заплати за дейността си. Т.е няма тежък административен апарат.

При нас нещата са точно на другия полюс. БТС или съответното дружество собственик всячески се опитва да прехвърли всички отговорности върху наемателя. В това число ремонти, инвестиции и всичко останало (вкл. и застраховката на обекта). Контрол върху храните няма - нито като качество, нито като цени. В общи линии основната грижа на БТС или дружеството собственик е да прибира навреме наемите от обектите, отдадени под аренда, за да могат да се изплатят заплати на неоправдано раздутия административен състав на дружеството.
 
Голямата разлика е, че хижите в алпийските страни съществуват, за да са “дом на туристите”, а секцията или клубът помагат и съдействат. При нас хижите съществуват, за да могат да се изплащат заплати в дружествата и ако на туристите им изнася, да ги ползват с ясното съзнание, че ясни правила в тези обекти няма.

При нас нещата няма да се променят с половинчати мерки, а с пълна смяна на модела. Може би не е лоша идея функционерите на БТС да прочетат отново уставите на организацията и да преоткрият идеалите на основателите.


+359878713343
www.freemountains.com
info@freemountains.com