Търсачи на потъналото минало

Как се ражда Центърът за подводна археология?

Центърът е създаден през 1978 г. и е възстановен през 2002 г. с постановление на Министерски съвет след няколко организационни трансформации. Центърът е най-старата подобна структура в Черноморския регион, в Източна Европа и една от най-старите в Европа. Първоначално е бил към Дирекцията за културно-историческо наследство в Бургас, но впоследствие се еманципира да отговаря не само  за Бургас и Странджанското крайбрежие, а и за цялото българско черноморско крайбрежие. В момента дейността ни има национално покритие, включващо и вътрешните водоеми, и река Дунав. 

Вие сте до вода, работите във вода, от 2002 г. до момента е изтекла много вода. Как ще определите тези години? Постиженията превишават ли проблемите?

Не съм от тези, които обичат да се оплакват. Имали сме по-успешни години, имали сме и по-трудни периоди, без финансиране, когато центърът беше на границата да изчезне, когато беше ЕООД - първа крачка към приватизирането му, колкото и странно да звучи. След приемането на Закона за културното наследство центърът се стабилизира, намери си мястото. Всяка следваща година е по-добра от предишната - и като обем свършена работа, и като административни задачи, които сме покрили, и като  реализирани проекти.

Разкажете ни за проектите, по които работите сега.

По-скоро бих могъл да очертая направленията, в които работим, защото във всяко направление има по няколко проекта, които са свързани.

1. Проучването на потопените праисторически селища. Такива селища в България има регистрирани на практика по цялото крайбрежие, от север на юг:  участъци от селището и некоропола на Дуранкулак; части от некропола на праисторическото халколитно селище на Шабла; голямата група потопени селища във Варненските езера, за които се твърди, че са поне 13; селищата в Бургаския регион; поне две селища в рамките на днешното пристанище на Созопол; селището пред устието на река Ропотамо и селището южно от нос Урдовиза, Китен. Разполагаме с отделни находки от селище и в Ахтопол, което засега не можем да намерим. Тези селища са феномен по западния бряг на Черно море, дължащ се на факта, че една голяма част от сушата през V и IV хилядолетие пр.Хр. в днешно време се намира под водата.

2. Корабокрушенията по българското крайбрежие. Има две, които сме изследвали по-подробно: от края на XVIII – началото на XIX в. в залива Урдовиза до Китен и от първата половина на XIX в. в залива на Черноморец. 

Мога да добавя, че напоследък покрай работата ни по проект за проучване на потъналите участъци от Несебър се отвори едно ново направление, което също има перспективи – потопени участъци от сушата от по-късни епохи, които в момента са се оказали под водата, както поради покачването на нивото на морето, така и поради локални пропадания на брега.

Проектът М.А.Р. (Maritime Archaeological Project – Black Sea) е най-видимото нещо от нашата работа в чужбина. Проектът беше стартиран през 2014 г. 2015, 2016 и 2017 са годините с полева работа, а през 2018 г. представихме резултатите на две малки заключителни конференции в Лондон и София. Проектът се реализира по желание на основния спонсор, Ханс Раузинг, който е сред стоте най-богати хора в света, и това със сигурност е най-скъпият проект по подводна археология не само в България, а и в света.Тогава за първи път за археологическа работа се приложиха върхови техники за изследване на морето, които  се използват обичайно в петролната и газовата индустрия за търсене, заснемане и документиране, като роботи, самоходни системи, много големи кораби – все неща, които археолозите никога не са могли  да си позволят. Надяваме се през юни да успеем да направим изложба за работата не само по този проект в централата на ЮНЕСКО в Париж, да покажем откритията на Редовната двугодишна среща на страните по Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство.  

Правите ли проучвания в реки и язовири, както е упоменато в устава ви? Имате ли обекти извън Черноморското крайбрежие?

На практика не сме правили проучвания в „сладки води“. Имаше идея за такива проучвания по Дунава, но засега не сме ги реализирали. Имам информация за няколко обекта, които си заслужават усилията. Знае се за едно римско корабокрушение в района на остров Батин. Срещу Улпия Ексус (с. Гиген)  е бил построен мост, известен като Константиновия мост, от който вероятно има запазени основи на дъното на реката. Също в района на крепостта Димум в Белене изглежда има останки от римското пристанище, които са във водата.

Какво ви предстои това лято, къде ще се гмуркате?

Предстои ни едно спасително издирване в района на Карантината, кв. „Аспарухово“, Варненско, по брега западно от Галата, във връзка с проект на община Варна  за построяване на рибарско пристанище. Тъй като в района се намира недостатъчно проучен късноримски-ранновизантийски кораб , от който са извадени амфори, поискахме такова проучване преди строителството. Ние на практика се мъчим да следваме модела, който се прилага на сушата,защото няма специален регламент за проучванията под вода. Попадаме под същата регулация, по същия начин си вадим разрешителните и си остойностяваме и изпълняваме обектите така, както и на сушата.

В края на май ще започне международна лятна школа в Несебър за документиране на крепостните стени на Несебър. Веднага след това, в началото на юни влизаме в следващия проект за изследване на подводното селище от раннобронзовата епоха между устието на Ропотамо и нос Св. Димитър. Очертава се и спасително проучване в Созопол, в акваторията, в която се намира потъналото селище от късния халколит, след което ще продължим и довършим работата в Несебър. Графикът ни е пълен.

Как минава един обикновен ден за вашия екип, има ли я вълнуващата страна, която сме виждали във филмите?

Имаме немалко „невълнуващи“ неща, като ремонтни дейности, дооборудване на лодки, носене на боя, надзираване на майстори, като например в момента… Но когато сме в период на експедиция, ставаме рано, правим брифинг на задачите, преместваме се до точката на проучване; имаме колеги, които се гмуркат, други, които ги осигуряват и водят водолазни дневници. Пускат се помпи за разкопаване – изобщо е доста тежка, разнообразна и техническа работа.

Какво се случва с находките след изваждането? Как преценявате какво да извадите и какво да остане долу?

Специфично е, зависи от обекта. Да вземем обекта в залива на река Ропотамо. Отгоре има натрупана пристанищна акумулация – останките, които се наслагват под плавателните съдове, когато едно място систематично се използва за пристанище. Този пласт е много богат на находки, дебел е повече от метър, заснема се, вдига се, под него има т.нар. стерилен пласт и чак под него са останките от селището от ранната бронзовата епоха от началото на 4-то хилядолетие пр.Хр. Тоест има подготвителна работа, изчистване без преместване на находките, заснемане, укрепване и т.н., преди да се стигне до ваденето. В случая, например, сме стигнали до около 2,70 м в дъното – изкопани, което означава, че голяма част от времето на екипа минава в укрепване на изкопа, поставяне на метални рамки, чували с пясък и т.н.

Част от находките постъпват в съответния крайбрежен музей. През лятото представяме дейността си във временна изложба „Тайните на морското дъно“, със съдействието на община Приморско, в предоставено от тях помещение в Китен. Друга част от находките постъпват в някой от регионалните музеи – например наскоро предадохме находки от проучването от 2017-2018 г. на Историческия музей в Приморско.

Министерството на културата планира да създаде музеен и културен комплекс в сградите на бившето военноморско поделение на остров Св. Кирик и Юлита в Созопол. И ако се намери финансиране,  бихме могли, примерно след 4-5 години, да се преместим там. Има много хляб в тази идея, има туристически потенциал. 

Прави впечатление, че сайтът и страницата ви са много добре поддържани и актуални, което не може да се каже за много от културните институции. Имате и виртуален музей, и много линкове към чужди медии, към чуждестранни институции, които популяризират вашата работа. Но дали сте достатъчно популярни в родината?

Има много публикации за нашата дейност, особено през 2017-2018 г., когато се реализира втората част от големия M.A.P. проект, по който бяхме партньори; имаше две ТВ  филма, цели страници в седмичници, многобройни радиоинтервюта. Не можем да следим всичко и да го качваме онлайн. Не бих казал, че не сме известни. Напротив.

Какво да си пожелаем за бъдещето? 

Основната трудност в работата ни не е липсата на пари, а липсата на хора, както е при много други работодатели в България. Трудно е да се намерят хора, които да покрият разнообразните профили, които имаме. От самото си създаване Центърът е локализиран в Созопол, което има много плюсове, но едновременно с това е трудно да се намерят квалифицирани специалисти, които да работят там. Трудно е да наемаме дори местни хора.

Затова да си пожелаем да намираме и задържаме читави хора, работа – работа имаме много, и най-важното - здраве.