Църквата „Св. Николай” в Калафат – желана първа спирка в едно румънско пътешествие по Дунава

ФОНДАЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

REGIONAL DEVELOPMENT FOUNDATION

гр. Видин 3700, ул. Христо Ботев № 93, тел. 0889 451 247, e-mail: rdfoundation@gmail.com;
website: www.frr-bg.org

Крайдунавският град Калафат предлага редица културни и исторически забележителности, сред които се откроява църквата „Свети Николай” със своята богата история и духовно наследство. Храмът е изграден между 1730-1740г., като първоначално имал вид на схлупена, полувкопана в земята колиба, наречена от народа "Махалата на хълма". Първоначално църквата се ползвала от моряци, които идвали да се молят на Св. Николай. През 1830г. е осветена нова църква в присъствието на господаря на Влашко, Александру Гица и сръбския принц Малош Обренович. Тя е посетена няколко пъти от крал Карол I, особено по време на войната от 1877-1878г., след което става известна като „Катедралата на независимостта“. Разрушена на границата между 19. и 20. век, църквата е из основи възстановена от тухла в днешния си вид между 1899 и 1906 г. (осветена в 1910). Напълно ремонтирана през 1933г., тя е засегната от бомбардировките по време на Втората световна война и земетресението от 4 март 1977г. Изографисана е през 1909-1910г. в смесена техника. През 1991г. е извършена реставрация на стенописите, а малко по-късно са изпълнени ремонтни дейности и обновяване на църковната обител. Днес храмът впечатлява всеки посетител със своята архитектура, пищна украса и духовна сила.

Удобен асфалтиран път води туристите и поклонниците до църквата „Свети Николай“,  величествено издигаща се в центъра на град Калафат. Оставайки за няколко дни в региона, може да се настаните в местния хотел - ресторант Колизеум, намиращ се на   ул. „Георге Дожа“. 

В този граничен румънски град не пропускайте възможността да посетите Музея на изкуството и етнографията (Палатът Маринку), разположен в центъра на Калафат. Сградата е дело на известния в началото на 20 век в Румъния френски архитект Пол Готро. Строителите са италиански занаятчии, ръководени от инженера Пиетро Адоти.

Основният камък е положен през есента на 1904г., като строителството трае три години и музеят е открит през 1908г. Построен е във френски неокласически бароков стил, повлиян от румънската архитектура от началото на 20 век. Сградата е с площ от над 8 000 кв.м. и разполага с близо 50 стаи, разпределени на три нива. Общите разходи възлизат на огромната сума от 1 000 000 жълтици. Въпреки това, съдбата на тази сграда е тъжна. Тя е свързана с дъщерята на семейство Маринку, дете, притежаващо изключителен музикален гений, което умира на 13 г. от туберкулоза. Покрусен от огромната загуба, бащата Стефан Марину решава да издигне този прекрасен дворец в памет на дъщеря си Мариоара. Семейната трагедия не спира до тук, защото след няколко години Стефан Марину също умира от туберкулоза. Той завещава двореца на местната община, като волята на дарителя е сградата да се ползва за девическо училище, в спомен на дъщеря му. През 1926 година дворецът става собственост на общината и функционира като девическо училище „Света Мария“, а след това като детска градина. Впоследствие в двореца се помещава Аграрното училище в Калафат, след което е административно учреждение. През 1967г. в него вече се помещава Музеят на изкуствата и етнографията. В момента той разполага с богата колекция от художествени обекти, изложени в постоянна експозиция, но също така организира лични изложби на съвременни художници от страната и чужбина.  През септември 2012 г. е открита секция с историята на гр. Калафат с дарителската подкрепа на наследниците на семейство Маринку. Чрез социално-просветната дейност, която извършва, тази сграда може да се счита за един от най-важните културни центрове по цялото протежение на река Дунав. 

Град Калафат се вписва в историята на Румъния като мястото, от където започва войната за независимост през 1877г. срещу Османската империя. Тук, на брега на Дунава, на 26.04.1877г., гръмва първото оръдие по позициите, заети от турската армия на българския бряг. Няколко години след края на войната, на това място е издигнат паметник, напомнящ за този славен епизод от раждането на съвременната Румънска държава. През 1977г., при честването на 100 - годишнината, властите преместват оригиналния паметник и на негово място е издигнат възпоменателен паметник на независимостта, дело на скулптора Павел Букур. Той представлява барелеф, изработен от травертин, който изобразява представителни сцени от битката.

Тръгвайки си от този дунавски град, вече знаете, че това е било само началото на едно вълнуващо пътуване във времето и докосване до историята и духовните традиции на съседна Румъния. 

Проект: “Трансгранично религиозно наследство”, проектен код ROBG-509, е съфинансиран от Европейския Съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програмата Interreg V-A Румъния- България
Автор: „Фондация за регионално развитие“
Дата на публикацията: 21.05.2019 г.

 

bottom.jpg (28 KB)

Съдържанието на този материал не представлява непременно официалната позиция на
Европейския Съюз. 

Отговорност за съдържанието на материала носят единствено неговите автори.
http://interregrobg.eu