Рила



„Няма по-красиви картини, по-реални филми от тия на Природата. Излизайте всред Природата и любувайте се на това, което виждате в нея. При това нейните картини са чисти, възвишени. Те подтикват човека към наука, към изучаване на законите, които управляват живата Природа. Един закон има в Природата, закон на единство, една мярка — единицата, една причина — Първопричината. Рила e врата към Агарта на нещата. В закона на единството е и законът на множеството. В единицата мярка се включват всички останали мерки. В Първата Причина се крият всички причини... На Земята има центрове, които са врата на живота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие. Тези врати се пазят. Водата с голямо въздействие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места на планините, пазени от посветените.”

Петър Дънов, Слово за Рила и Седемте рилски езера

Рила е планина в Южна България, част от Рило-Родопския масив и е най-високата планина на Балканския полуостров, с първенеца си връх Мусала (2925 м). Средната надморска височина на Рила е 1487 м, а общата площ – 2629 кв.км. По-голямата част от високите върхове (2500–2700 м) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече Източна Рила, представлява високопланински ливади. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина, след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиринеите и Етна. От планината извират реките Искър, Марица и Места. Предполага се, че името Рила идва от траките. Най-напред наричали планината Донука, Дунакс, Доунакс (затова римляните я нарекли Донукас монс), а по-късно Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието не е случайно – в Рила има около 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главният балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море. Разделя се на четири обособени части: Източна Рила (Мусаленски дял) е най-обширна и висока. Тук е най-високият връх Мусала (2925,4 м), както и 12 от 18-те рилски езера (над 2700 м). В тази част е най-високо разположеното езеро на Балканския полуостров – Леденото (2709 м), както и световноизвестният ски-курорт Боровец. Централна Рила (Скакавишки дял) е най-малката част на планината и е известна най-вече с ледниковите си езера. Тук е и най-голямото езеро на Балкански полуостров – Смрадливото (24 ха). Северозападна Рила заема около една четвърт от територията на планината. Най-високият връх в нея е Мальовица (2729 м). В тази част са и седемте рилски езера. Югозападна Рила (Капатнишки дял) заема 30% от площта на планината. С изключение на най-северната си малка част, тя няма алпийския облик на останалите дялове. Рила е сред Стоте национални туристически обекта. Важни места за любителите на туризма, историята и природата са обектите връх Мусала, Скакавица, Седемте рилски езера, Рилският манастир, Девическият манастир „Покров Богородичен” и Историческият музей в Самоков. Голяма част от планината е обхваната от Национален парк „Рила” – най-големият в България (81 046 ха). Паркът е една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа – втора категория, според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Паркът, резерватът „Парангалица” (един от най-старите резервати в България, обявен през 1933 год.) и бившият „Маричини езера” (който е включен в територията на „Централния Рилски резерват” с площ 12 393,7 ха) са част от Световната мрежа биосферни резервати по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. На територията на Парка се намират множество хижи и туристически пътеки. През него минават и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8. Възможности за пренощуване в Парка предлагат 17 туристически хижи с около 1500 легла, по-голямата част от които са стопанисвани от Българския туристически съюз. Оформени са 8 главни входа на Парка. Поддържането на съоръженията за безопасност, зимната и лятната маркировка по туристическите маршрути са задължения на Дирекцията на Парка и Българския туристически съюз. В него се насърчава предимно пешеходният туризъм, с цел ограничаване на негативното въздействие от престоя на много хора едновременно или за дълго време. В Концепцията за туристическо райониране на България е записано, че район Рила-Пирин развива приоритетно планински и религиозен туризъм, с допълнителна специализация в приключенски, балнео и СПА, културно-исторически и фестивален, и винен туризъм. 


Дестинации

Боровец

Боровец, известен до средата на XX век като Чамкория, е най-старият планински курорт в България и на Балканите. Историята му започва през 1896 г., когато княз Фердинан

Самоков

Разположен живописно в северните поли на Рила планина, на р. Искър, на 950 м. над морското равнище, Самоков е известен с богатото си културно-историческо наследство.

Сапарева баня

Внушителен гейзер-фонтан с температура 103 °С, който се слави като единствен на Балканите, посреща гостите в центъра на Сапарева баня. Достойна емблема на града в

Настаняване


Посети