Стара планина



„От двете ни страни се издигаха големи и грозни планински стени, които на всяка стъпка ставаха по-високи и по-увиснали. Слънцето, което едвам се показваше, позлатяваше техните космати върхове. Един чист, хладен, сладостен въздух, размесен с миризмата на горската чубрика, вливаше неизяснимо наслаждение в гърдите ни. Усещах, че се подмладявах в тая прясна, девствена природа, пълна с толкова тишина и хармония. Реката в бели пенливи водопади и скокове се хвърляше из стръмните си брегове, гърмеше, ехтеше и пълнеше самотията с дивата си мелодия. На места, до пътеката, из зелените шубраци и лещаци се смееха стръкове от преспи малини, червени като корала на Персия, сладки като устните на ихтиманските девойки. Аз се навеждах от мулето и късах тия прелестни стръкове.”

Иван Вазов, „Един кът от Стара планина”

В морфологично и структурно отношение величествената Стара планина очертава гръбнака на нашата страна. От долината на р. Тимок до нос Емине по въздушна линия планината е дълга около 555 км. Разделя България на Северна и Южна. В източната си част е широка до 50 км, заема около 10 % от територията на страната. Максималната си височина достига при в. Ботев (2376 м). Средната надморска височина е 795 м. Релефът на планината от запад на изток има верижно-гънкова структура, дооформена от външните земни сили. Преобладаващите горски масиви са от бук и дъб. Стара планина се разделя на три дяла – западен, среден и източен. Западна Стара планина се простира от Белоградчишкия проход на северозапад до Ботевградския (Арабаконашкия) проход на югоизток. Има дължина 190 км, а най-висок връх е Миджур (2168 м). Средна Стара планина се намира между Ботевградския (Арабаконашкия) проход и прохода Витиня. Има дължина от 207 км. В този дял се намира и най-високият връх – Ботев. Дялът включва Тетевенската, Калоферската и Елено-Твърдишката планина. Релефът е силно разчленен. Източна Стара планина е с най-ниска надморска височина. Простира се между прохода Вратник и нос Емине (на Черно море)) и има дължина 155 км. Най-висок връх е връх Българка (1181 м). Балканът стига до морето при един от най-красивите плажове по нашето Черноморие – Иракли. Голямото богатство на Стара планина са Националният парк „Централен Балкан” и Природният парк „Българка”. Стара планина е част от Стоте национални туристически обекта, в които влизат връх Ботев, връх Шипка, с. Осеновлаг, манастирът „Седемте престола”, Троянският манастир, населени места в подножието на планината като Котел, Жеравна, Сливен, Казанлък, Габрово, Дряново, Трявна, Карлово, Калофер, Клисура, Сопот и др. В Стара планина има много добре изградена туристическа инфраструктура. Разработени са велосипедни и пешеходни маршрути, предлагат се лов и риболов, алпинизъм и други спортове. Над 100 са туристическите хижи, домове и заслони в рамките на планинската система. В концепцията за туристическо райониране на България се предлага район Стара планина да развива основно планински и културен туризъм, с допълнителна специализация в приключенски, селски и екотуризъм. 

 


Дестинации

Арбанаси

Разположено е на едноименното скалисто плато, само на 4 км североизточно от Велико Търново. Запазените над 80 монументални къщи (36 от които са обявени за национални

Белоградчик

Белоградчик е център на община в област Видин – Северозападна България. Районът вкючва части от Западния Предбалкан, от Западния дял на Стара планина, най-южна

Боженци

Времето сякаш е приспало това идилично селце с дървени къщи, покрити с каменни плочи, което се е сгушило в Балкана на 16 км от Габрово. Капаците на дюкяните са затво

Настаняване

Хотел Замъка

Хотел "Замъка" е разположен на площ 5000 кв. м и се намира в курортната част на гр. Царево, в непосредствена близост до центъра, на 250 м от централния плаж и на 350 м от ек

Хотел Дива

Хотел Дива, Благоевград разполага с леглова база от 15 места.Ценови диапазон: 15 лв. - 30 лв. на легло при наемане на цяло помещение - 

Посети