Пирин



„Хубава е нашата Пирин планина!

Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини, какви страшни борови гори, какви дивни хубости!

Лете по ония ти широки пасбища пъплят вакли стада, мучат гойни крави, цвилят лъскаво-влакнести коне, пуснати на свобода; а овчарският кавал пищи някъде, та огла-щава долини и усои и весели цяла планина...

А бистри хладни поточета весело скачат от стръмните урви, лъкатушат из миризливите долини и сладко, сладко шумят, сякаш че пеят нещо... Качиш ли се, хе, там на снежния връх, дето се въвира в небето, то ще видиш надалеко и нашироко други долини и планини; и Струма, и Вардар, и красните картини на Македония; а на юг върховете светогорски, зад тях - Бяло море; а погледнеш ли наторе -ще видиш бога!…”

Иван Вазов, „В Пирин”

Пирин планина се издига в западната част на Рило-Родопския масив, между долините на реките Струма и Места. На север тя се ограничава от Рила чрез живописната седловина Предела (1142 м), по която минава пътят от Симитли за Разлог и Банско. На юг Парилската седловина (1170 м) отделя Пирин от планината Славянка. В Пирин са оформени три неравномерни по площ дяла – северен, среден и южен. Северният дял на Пирин заема 74 % от площта на планината и се простира между седловината Предела на север и седловината Тодорова поляна (1883 м) на юг. Този дял е събрал най-привлекателното от Пирин. Тук се намират и най-високите върхове – Вихрен (2914 м) и Кутело (2908 м). Върховете Кутело и Бански суходол (2884 м) са свързани помежду си с известната седловина Кончето, с най-малка височина 2810 м. Среден Пирин (6,7 % от площта на планината) е ограничен между седловините Тодорова поляна и Попови ливади. В този дял Пирин губи алпийския си характер. Най-високият връх на Среден Пирин е връх Орелек (2099 м). Южен Пирин се простира на юг от Попови ливади до Парилската седловина. Той е по-обширен от Среден Пирин, по-нисък и със заоблени форми. В северната му част се издигат най-високите върхове – Свещник (1975 м) и Муторок (1970 м). Северен Пирин е най-посещаваната част от туристи, а среден Пирин е много по-слабо посещаван. Южен Пирин е на последно място по посещаемост. Изходни пунктове от север са седловината Предела, от изток – Разлог, Банско, Добринище и Гоце Делчев и от югозапад – Сандански и Мелник. През зимата снежната покривка в Пирин се задържа от 5 до 8 месеца, като най-дебела е през месеците февруари и март. Големите натрупвания на сняг по козирките на циркусите стават причина за падането на лавини. Средни годишни температури: Сандански – 13,3° С, Банско – 9° С, хижа Вихрен – 3,7° С. През зимата най-благоприятни за походи са месеците януари и март, когато има повече ясни дни, а през летния сезон – месеците юли и август. Национален парк „Пирин” (първоначално се е казвал „Вихрен”) е обявен за такъв през 1962 год. Територията му е около 40 000 ха. Тук се намира един от най-старите резервати в България – резерватът „Баюви дупки–Джинджирица”, обявен през 1934 год. В парка е забранено къмпирането, паленето на огън (с изключение на специално обозначените места), лова, риболова и брането на цветя. През 1977 год. Националният парк „Пирин” е обявен за биосферен резерват по Програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО, а през 1983 год. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство. В Концепцията за туристическо райониране на България е записано, че район Рила-Пирин развива приоритетно планински и религиозен туризъм, с допълнителна специализация в приключенски, балнео и СПА, културно-исторически и фестивален, и винен туризъм. 

 


Дестинации

Банско

Пиринският курорт е най-голямата ски дестинация в България и най-евтината за семейна почивка в Европа, според класацията на Family Ski Resort Report за 2017 г. Намира се в Пирин

Мелник

Мелник, средновековната крепост над него и Роженският манастир (на 5 км от града) са обградени от необикновена природа: естествени пясъчни пирамиди и каньон от фан

Сандански

Болните от астма в България знаят къде страданието им се облекчава най-добре – в Сандански. Освен заболявания на дихателната система, минералните води на града

Настаняване


Посети